На 20 март се чества паметта на най-почитаният светец на англосаксонска Англия, свети Кътбърт, епископ на Линдисфарн (+ ок. 634 г.). Той бил много действен християнски мисионер, просветил страната в Христовата вяра.
И тази година в Стоук на Трент се събраха вярващите православни християни от енорията „Св. архангел Михаил“ за отслужване на акатист на Божията майка и поклонение на светите мощи на свети Кътбърт от Линдисфарн, Сверена Англия. Въпреки разрушителните за християнството действия на нечестивия крал Хенри VIII (16 век) и последователите му, до наши дни се е запазило житието и светите мощи на светеца.
В житието на свети Кътбърт, написано от преподобни Беда Достопочтени в началото на VIII век, четем как светецът станал жертва на епидемия, сполетяла Британия, но чудодейно оздравял за разлика от своя духовен наставник Бойзил. Преподобни Беда пише (гл. 8): Междувременно, понеже всичко в този свят е крехко и променливо, подобно на морето, когато се надигне буря, гореспоменатият игумен Еата заедно с Кътбърт и другите братя били прогонени от своето обиталище, а манастирът бил даден на други. Но нашият достоен Христов воин не отслабил ревността си в духовната борба, която бил поел, въпреки промяната на мястото, но продължил както винаги да следва наставленията и примера на блажения Бойзил.
По това време, според свещеник Херефрид, който по-рано бил игумен на манастира в Линдисфарн, Кътбърт бил поразен от заразна болест, от която по това време страдали мнозина в Британия. Братята от манастира прекарали цяла нощ в молитва за неговия живот и здраве, защото смятали за необходимо за себе си такъв благочестив човек да бъде с тях телесно. Те направили това без той да знае, а когато сутринта му казали, той възкликнал: „Тогава защо още лежа тук? Не мисля, че Бог ще пренебрегне вашите молитви. Дайте ми тоягата и обувките.“
И така, той станал от леглото и се опитал да ходи, подпирайки се на тоягата си. И като усетил как силите му постепенно се възвръщат, скоро напълно оздравял. Но понеже подутината на бедрото му, макар и външно да изчезнала, се пренесла навътре, той усещал лека болка вътрешно през целия си живот; така че, както е казано на апостола, „силата Ме в немощ напълно се проявява“ (2 Кор. 12:9).
Когато онзи Божи служител Бойзил видял, че Кътбърт е оздравял, казал: „Виждаш, брате мой, че се възстанови от болестта си и те уверявам, че тя повече няма да те безпокои, нито е вероятно да умреш сега. Съветвам те, понеже смъртта ме очаква, да научиш от мене всичко, което можеш, докато съм способен да те уча Защото имам само още седем дни, през които ще се радвам на телесно здраве и ще мога да упражнявам силата на езика си.“
Кътбърт, вярвайки напълно на чутото, го попитал какво да започне да чете, за да може да го завърши за седем дни. „Евангелист Йоан“, отговорил Бойзил. „Имам препис, съдържащ седем тетрадки. С Божия помощ можем да четем по една всеки ден и да размишляваме върху нея, доколкото можем.“ Така и направили и бързо изпълнили задачата. Защото търсели в нея само простата вяра, действаща чрез любов, и не се занимавали с дребни и тънки въпроси.
След като завършили седемдневното си учение, Бойзил починал от споменатата болест и след смъртта си влязъл в радостите на вечния живот. Говорят, че през тези седем дни той предсказал на Кътбърт всичко, което щяло да му се случи. Защото, както казах по-рано, той бил пророк и човек с изключително благочестие. Освен това преди три години бил предсказал на игумен Еата, че тази зараза ще дойде и че самият той ще умре от нея, но и че игуменът ще умре от друга болест, която лекарите наричат дизентерия. И в това се оказал истински пророк.
Между другото той казал на Кътбърт, че ще бъде ръкоположен за епископ. Когато Кътбърт станал отшелник, той не съобщил това пророчество на никого, но със скръб уверявал братята, които го посещавали, че макар да имал скромно жилище на скала, където морските вълни го отделят от целия свят, пак не бил в безопасност от клопките на света. Кътбърт се страхувал да не стане някога жертва на любовта към богатството.
По-нататък в същия текст (гл. 33) четем как свети Кътбърт спасил умиращо момче от друга чума, която опустошавала Британия.
По същото време чумата нанасяла големи опустошения в тези области, така че едва ли оставали жители в селата и местата, които по-рано били гъсто населени, а някои градове били напълно изоставени. Затова свети отец Кътбърт обикалял своята епархия, като най-усърдно проповядвал Божието слово и утешавал малцината останали. Но когато пристигнал в едно село и поучил всички, които намерил там, той казал на придружаващия го свещеник: „Мислиш ли, че е останал някой, който има нужда да го посетим и да поговорим с него? Или вече видяхме всички тук и да отидем другаде?“ Свещеникът се огледал и видял една жена да стои надалеч, чийто един син бил починал съвсем наскоро, а тя сега поддържала друг, който бил на прага на смъртта. Сълзите, стичащи се по лицето ѝ, свидетелствали за миналото и настоящото ѝ страдание. Той я посочил на Божия човек, който веднага отишъл при нея, благословил момчето, целунал го и казал на майка му: „Не се страхувай и не скърби; защото детето ти ще оздравее и ще живее, и никой друг от дома ти няма да умре от тази зараза.“ Истинността на това пророчество била засвидетелствана от майката и сина, които живели дълго след това.
Почитта към св. Кътбърт и сега всяка година събира поклонници на неговите светителски подвизи. Създадена е и се поддържа традиция на поклоннически пътувания за поклонение на светите му мощи.
Пътят на св. Кътбърт е впечатляващ дългопреходен маршрут за ходене и поклоннически път с дължина 62,5 мили (100 км), простиращ се през Шотландия и Англия. Той свързва абатството Мелроуз, където св. Кътбърт започва своя религиозен живот, с приливния остров Линдисфарн (Светия остров). Маршрутът предлага пътешествие от 4 до 7 дни през исторически обекти, хълмисти пейзажи и крайбрежни гледки.
Основни акценти и подробности за маршрута:
- Начало/Край: Мелроуз (Шотландски граници) до Линдисфарн (крайбрежието на Нортъмбърланд).
- Разстояние/Продължителност: 62,5 мили (100 км), обикновено се изминава за 4–6 дни.
- Трудност: средна; достъпен за повечето туристи с добра физическа подготовка, предлага разнообразие от мочурливи местности, крайречни пътеки и малки пътища.
- Основни забележителности: хълмовете Илдън, река Туид, замъкът Сесфорд, пещерата на св. Кътбърт и приливното преминаване към светия остров.
Поклонничество и практическа информация:
- Най-добро време за ходене: обикновено от май до септември, макар че маршрутът е достъпен целогодишно.
- Приливен път: финалният, впечатляващ участък изисква преминаване по безопасна пясъчна пътека, която се залива от прилива и трябва да се премине внимателно, съобразено с условията на отлив.
- Придвижване: популярните 6-дневни маршрути включват нощувки в Харестейнс, Морбатъл, Кърк Йетхолм и Уулер.
- Свидетелство: след завършване може да се заяви поклонническо свидетелство – сувенирен сертификат.
- Подкрепа: предлагат се услуги за пренос на багаж, които позволяват по-леко ежедневно ходене.
Маршрутът предлага богато съчетание от келтска история и разнообразен терен, което го прави популярен както сред поклонниците, така и сред туристите, търсещи уникално приключение в Нортъмбърланд.
Сайт на маршрута: https://www.mickledore.co.uk/walking-holidays/st-cuthberts-way/
