Св. Синод на Гръцката църква отправи призив към младежите да изберат пътя на свещенството. Посланието беше прочетено в храмовете след светата литургия за Кръстопоклонна неделя. То се отправя традиционно в този период от Великия пост в рамките на т. нар. "седмица на свещеническото призвание", за каквато е обявена третата седмица на поста. В посланието се казва:
"Кръстът ни напомня, че пътят на жертвата не води до загуба, а към светлината на Възкресението и че чрез смирението и доверието в Бог се ражда истинската радост. В тази светлина се разкрива мярката на любовта, на жертвата и на отговорността. И именно тук се вписва и свещеническото призвание като свободен и съзнателен отговор на Христовия призив. Свещенството не е човешка амбиция, нито лично утвърждаване, а дар и кръстно служение – принасяне на живота като дар на Бог и на човека. Младият човек, който усеща в себе си това призвание, е призван да поеме пътя на отговорността с вяра, свобода и любов".
Йерарсите подчертават стойността на служението в една епоха на духовна умора, като се обръщат и към съпругите с призив не да възпрепятстват, а да насърчават своите съпрузи към това поприще. Подчертава се, че свещенството не е човешка амбиция, лична реализация или бягство от обществото. Напротив, то е кръстна жертва и отговорно съучастие в тревогите и изпитанията на съвременния човек.
"Нашата Църква се обръща с доверие и бащинска грижа към младите хора, които търсят смисъл в живота, които се тревожат за бъдещето на нашата родина и не се примиряват с живот без посока; към млади хора, които обичат Христос, уважават традицията, чувстват се дълбоко свързани с корените на нашата култура и желаят да допринесат съществено за обществото в един свят на несигурност и духовна умора. Свещенството не е бягство от живота, нито отдалечаване от обществото. Напротив – то е дълбоко и отговорно участие в него. Свещеникът живее сред хората, вслушва се в тревогите на младите, подкрепя семействата, утешава страдащите, стои до човека както в радостите, така и в изпитанията му. Той е служител на Църквата и същевременно служител на обществото – мост между вярата и живота, между присъствието и надеждата."
Евангелските думи, че „жетвата е голяма, а работниците са малко“ важат в още по-голяма сила в нашето време, се подчертава в посланието. Търсят се хора със свобода на духа и жертвено настроение, които ще уважават традицията и едновременно ще могат да влизат в диалог със съвременната действителност:
"В тази действителност винаги актуално и силно звучи гласът на Господ: „Жетвата е голяма, а работниците малко“.Тези думи не са просто констатация, а призив за отговорност към цялото църковно тяло. Църквата се нуждае от нови работници – от млади хора с вяра, послушание, нравственост и любов, които с жертвено настроение ще застанат на полето на живота и ще служат на човека сред предизвикателствата на съвременното общество. Църквата и обществото не се противопоставят. Свещеникът е призван да служи и на двете с вярност и църковно съзнание – да уважава традицията и същевременно да влиза в диалог със съвременната действителност; да вдъхновява чрез своя пример, да обединява и да насажда надежда в свят, който жадува за истина, стабилност и смисъл."
Светият Синод се моли младите хора да се доверят на пътя на Църквата и да принесат живота си като дар, като дадат на обществото достойни служители, които ще вдъхновяват, ще обединяват и ще култивират надеждата в един свят, жадуващ за истина и устойчивост.
"В една епоха, в която много млади хора чувстват бъдещето като несигурно, а служението – трудно, Църквата предлага път на живот с качество, дълбочина и вътрешна пълнота. Младият човек, който чува в себе си призива към свещенството, не се отказва от радостта и щастието. Напротив – той ги преживява по-дълбоко чрез връзката с Бог и чрез безкористното служение на човека. Свещеническият живот, когато се живее със свобода и любов, дарява преди всичко мир на сърцето, след това истинска радост и накрая чувство за цел и призвание.
Затова днес се обръщаме към младите православни гърци и ги призоваваме да чуят Божия глас в себе си, който ги приканва да се приближат до свещения олтар, да се изкачат по стъпалата на царските двери и да приемат свещенически сан със страх Божи и любов, за да служат на Бог, на своите семейства и на нашето общество чрез молитвата и извършването на светите тайнства на Църквата. Също така се обръщаме към младите жени и съпругите – да не затрудняват своите съпрузи в това решение, а да ги насърчават".
Посланието завършва с призива: "Братя наши, Църквата се моли за младите, които търсят своя път, и призовава онези, които чуват в съвестта си гласа на Христос, да не се страхуват. Да Му се доверят и да принесат живота си като дар на любовта към Църквата и обществото. Нека нашият Господ Иисус Христос просветлява пътя на всеки млад човек и да дарява Своята Църква с достойни, радостни и богонесни служители".
