На 22 февруари 2026 г., Сиропустна неделя, в Солун почина именитият гръцки славист професор Йоанис Тарнанидис. Той десетилетия наред беше преподавател в Богословския факултет на Аристотелевия университет в Солун, работеше съзнателно и добронамерено за развитието на добрите отношения с богословските факултети в славянските страни. Беше почетен председател на Съюза на гръцките слависти, удостоен с научното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по предложение на Богословския факултет (2009 г.), получи отличия от Българската академия на науките и от Сръбската църква за научните си приноси и заслугите си за развитието на отношенията между нашите църкви и народи.
Йоанис Тарнанидис е роден през 1939 г. в окръг Кожани. Завършва богословие в Солунския университет, като още в ранните си години проявява интерес към съвременните славянски езици (сърбски, български, руски), изучава задълбочено старобългарски език, палеография, средновековна литература и съвременни славянски литератури. Специализира във Философския факултет в Белград (1965–1968 г.). През 1970 г. е назначен за асистент в катедрата по История на православните славянски църкви. През следващите 15 години, между 1972 и 1987 г., преминава през всички научни степени и звания до професор. До 2006 г., когато се пенсионира, преподава в БФ История и книжнина на православните славянски църкви. Ръководи магистранти и докторанти, организира редица проекти за издирване и издаване на неизвестни славянски източници.
Й. Тарнанидис е един от членовете-учредители на Съюза на гръцките слависти, на който е секретар от основаването му през 1975 г. до 2005 г., когато е избран за негов председател, на който пост остава до 2023 г.
През 1988 г. в палеославистиката се появява една много ценна книга – опис на новооткритите в манастира „Св. Екатерина“ на Синай глаголически и кирилски ръкописи под заглавие „The Slavonic Manuscripts Discovered in 1975 at St. Catherine’s Monastery on Mount Sinai“. Книгата съдържа кодикологически данни за четиридесет и един ръкописа от Х до ХIV в., както и редица идентификации на текстове, анализи и предположения за тяхната история.
В научното творчество на Йоанис Тарнанидис трайно място заема темата за християнизацията на славяните и за византийско-славянските отношения. Той е привърженик на тезата за активното отношение на византийските институции към славянството на Балканския полуостров през Средновековието. В редица публикации изследователят доказва, че славяни и византийци са споделяли общи традиции и многовековна култура, което улеснява връзките помежду им.
Проф. Йоанис Тарнанидис беше опят на 23 февруари, Чист понеделник по гръцки, от трима митрополити и много свещеници, всички негови някогашни студенти, а погребението стана в гробището на солунския квартал Ореокастро.
