В Грузия снимат пълнометражен филм за живота на св. Гавриил Изповедник, съвременното лице на грузинското православие. Филмът се казва „Борбата – отец Гавриил“, а режисьорът Георги Качавара е работил дванадесет години, за да осъществи този проект. Във филма участват редица известни грузински актьори. Главната роля е поверена на артиста от Младежкия театър Зура Авсаджанишвили.
Снимките протичат в различни краища на Грузия: в Тбилиси и Мцхета, в Поти и др. Филмът започва от момента в живота на отец Гавриил, когато той изгаря портрета на Ленин, след което започва най-тежкият период в живота му. Тогава той е бил на тридесет и шест години.
Режисьорът Георги Качавара, член на филмовите академии на Бразилия и Грузия, разказва за лентата: „Снимаме двучасов игрален филм за светия преподобен отец Гавриил изповедник-юродив (в света Годердзи Ургебадзе). Във филма е представен неговият труден живот – разказът започва от момента, когато след комунистическия парад, по време на който той изгаря огромния плакат с образа на Ленин, при разпитите казва на чекистите: „Там трябва да виси разпятието на Христос, а не портретът на Ленин. За какво е на човека слава? Славата принадлежи на Христос Бог“. В затвора са му предлагали да признае, че е извършил всичко по нареждане на Църквата, като в замяна са му обещавали да запазят живота му. Въпреки продължителните мъчения и страдания отец Гавриил остава непоколебим. Чуждестранната преса отразява този сензационен случай. В продължение на седем месеца той е бил държан затворен в психиатрична болница… В този филм зрителите ще видят много интересни и малко известни събития…“.
Актьорът, който изпълнява ролята на светеца, разказва за своето превъплъщение в този труден образ: „Филмът показва как човекът със своята вяра се изправя срещу онази безбожна държава, срещу един чудовищен строй, и поради това преминава през огромни страдания. Отвеждат го в психиатрия, защото смятат, че има психически проблеми, после го хвърлят в затвора. Там той става жертва на изтезания, понася множество страдания, но като човек, живеещ във вярата и с вътрешна сила, понася всичко достойно.
Отец Гавриил е пример за човечност: смел, достоен, бих казал и артистичен – всичко се събира заедно в него. Поразява неговата вярност към Христос, особено като се има предвид периодът, когато успява да я отстоява: възправя се срещу онези атеисти, срещу една огромна империя, за която неговото убиване не би означавало нищо. Но младият човек, пропит с вяра, тази изключително силна личност, издържа докрай, понесе всичко и на практика победи злото. Бих казал дори, че още от самото начало, щом започва тази борба, той вече е бил победител, постигайки това единствено с кротост и смирение“.
На въпроса как е изучавал образа на своя герой, актьорът отговаря: „Когато се докосваме до светец или до нещо свято, по правило подхождаме с особено благоговение. А това благоговение пречи на изиграването на ролята. Затова реших да изиграя личността, която е преминала през всичко това със своите емоции и преживявания. За едни той е бил пияница, за други – светец, за трети – никой или просто пациент на психиатрията, дори хулиган… За мене беше важно да се покаже личната му сила, издържането на болката, търпението, непоколебимостта във вярата – на фона на трагичните събития, които е преживял“.
Актьорът признава, че докато се е подготвял за ролята и е изучавал живота на отец Гавриил, той се е обърнал към вярата, която дотогава е възприемал само като част от грузинската традиция и идентичност.
