Комунистическата държава Северна Корея е най-опасното място да бъдеш християнин, съобщава в годишния си доклад неправителствената организация Open Doors, която следи за състоянието на преследванията на християните по света и публикува всяка година т.нар. Световен списък за наблюдение. В Северна Корея вярата в каквото и да е божество извън управляващото семейство се смята за заплаха за ръководството на Северна Корея. Ако бъдат разкрити, християните могат да бъдат депортирани в трудов лагер, в който малцина оцеляват, или убити на място. Севернокорейските власти арестуват и други членове на семейството, дори ако те самите не са вярващи. Невъзможни са събиранията за богослужение или молитва, дори когато това се прави тайно, рискът е огромен. „Законът срещу реакционната идеология и култура“, приет през декември 2020 г., направи още по-ясно, че да бъдеш християнин или да притежаваш Библия е тежко престъпление и ще бъде строго наказвано. Ако бъде установено, че севернокореец е станал християнин, слушал е Евангелието или е имал контакт с християни, той бива отделян и подлаган на сурово наказание. Макар в столицата Пхенян да съществуват няколко църкви за посетители, те служат единствено за „пропагандни цели“. В началото на 2024 г. правителството обяви по-строги разпоредби и репресии, което засили страха сред севернокорейците, след като 47 тийнейджъри (30 от които под 17 години) бяха публично екзекутирани за нарушаването им.
В топ пет след Северна Корея се нареждат Сомалия, Йемен, Либия и Судан, които са ислямски държави.
На 15-о място е комунистически Китай. Периодът, през който християнските църкви в Китай имаха относителна свобода да действат, постепенно приключва. Всяка година проявата на християнската вяра става обект на все по-сложни правни ограничения, налагани по усмотрение на управляващата Китайска комунистическа партия. През последните години правителството агресивно се стреми да гарантира, че всяко религиозно изразяване е приведено в съответствие с официалната китайска комунистическа философия. Всяка църква или църковен водач, който излезе извън тези рамки, може да бъде подложен на тежки ограничения и репресии. На децата под 18 години е забранено да посещават църква. Официално регистрираните църкви са стриктно регулирани, за да се гарантира, че нищо от това, което проповядват, не излиза извън насоките на Комунистическата партия. В региони, където ислямът или тибетският будизъм са преобладаващи религии, новите християни могат да бъдат подложени на допълнителен натиск, а понякога и на насилие от своите семейства и общности.
В Лаос (22-ро място) комунистическите власти упражняват строг контрол и наблюдение върху всички религиозни дейности, включително и върху регистрираните църкви. Всички събирания трябва да бъдат докладвани на администрацията. Около 75% от одобрените от държавата общини на Лаоската евангелска църква нямат постоянни сгради и провеждат богослуженията си в частни домове. Правителството на Лаос също има правомощие да спре всяка религиозна дейност, която смята за заплаха за обществения ред или националната стабилност. Всички религиозни текстове или материали трябва да бъдат представени за одобрение преди вноса им, а вътрешното им разпространение е строго контролирано. Преминалите към християнството се сблъскват с тежки нарушения на правата си. Те се възприемат като външни за будистката общност и са подложени на натиск и насилие от своите семейства и от местните власти. Местните власти и религиозни лидери могат да подстрекават общността срещу новообърнатите, което води до изселването им.
В Куба (26-о място) от 1959 г. насам управлява Комунистическата партия, която се стреми да контролира християнските църкви и реагира сурово срещу всеки, който ѝ се противопоставя. Църковни водачи и християнски активисти, критикуващи режима, могат да бъдат подложени на разпити, арести и лишаване от свобода. Те също така стават жертва на очернящи кампании, ограничения за пътуване и тормоз, който може да включва физическо насилие и нанасяне на щети върху църковни сгради. Членовете на семействата на църковни водачи и християнски активисти също са застрашени, включително от отнемане на родителски права върху децата им. Хуманитарната криза в Куба се задълбочи през тази година, тъй като масовите протести срещу репресивния режим на правителството продължиха, а действията срещу дисидентите се засилиха. Църковни водачи и християнски активисти, които се изказват срещу нарушенията на човешките права и подкрепят протестиращите, са обект на преследване, включително на произволни арести.
Виетнам (44-то място) спада с девет места в тазгодишния световен списък за наблюдение в сравнение с миналата година. Правителството се стреми да засили дипломатическите си отношения с Ватикана, което най-ясно се вижда в назначаването на първия постоянно пребиваващ папски представител през декември 2023 г. Въпреки това Католическата църква остава под наблюдение и продължава да търпи различни форми на натиск и потисничество. В по-отдалечените райони на Виетнам жителите следват традиционни етнически анимистични религии, а преследването срещу всеки, който приеме християнството в такава среда, е изключително жестоко. Вярващите могат да бъдат лишени от домовете си и прогонени от общността. Местните власти предприемат репресии срещу християнски събрания, проповеди или библейско обучение. Те могат да разпускат богослужения, да задържат, заплашват и глобяват, а понякога и да затварят църковни водачи, като им нареждат повече да не говорят за Иисус. Особено подозрително се отнасят към християни от малцинствени етнически групи, като хмонгите. Хмонгските библейски учители обучават вярващите в тайни библейски училища. Историческите римокатолически църкви се ползват с по-голяма свобода в сравнение с други деноминации и групи, но също могат да бъдат обект на държавна намеса. Както всички виетнамски граждани, и тези християни са застрашени от лишаване от свобода, ако се изкажат по политически въпроси.
Общото между тези комунистически режими е стремежът на държавата да заеме мястото на върховен авторитет в публичния, но и в личния живот на човека. Християнската вяра, която изповядва вярност първо към Бога, неизбежно се възприема като заплаха от системи, изискващи тотално подчинение на партията и идеологията. Църквата не може да бъде напълно контролирана, защото нейният глава е Христос, а не държавата. Именно затова комунистическите режими се стремят да ограничат, подчинят или унищожат християнските църкви чрез репресивни закони и вдъхване на страх. В основата на репресиите стои не само стремежът към политически контрол, но и самата идеология на комунизма, която по своята същност е атеистична и материалистична.
