На 10 ноември в Букурещ се проведе есенната пастирско-мисионерска конференция на свещенослужителите от Букурещка архиепископия. В първата сесия на конференцията (втората сесия със свещеници от останалите окръзи на митрополията на Мунтения и Добруджа е на 11 ноември) участваха духовниците от шестте столични духовни околии, както и от окръг Илфов (областта около столицата), милосърдни свещеници, духовници от богословските институции, военни свещеници и служещите в държавни гробища.
Сутринта от 7 ч. в митрополитската катедрала „Св. Спиридон“ - Нови[1], която е патриаршески параклис, беше отслужена св. Литургия от Плоещкия еп. Варлаам, секретар на Св. Синод на РумПЦ. Песнопенията изпълни свещенически хор под ръководството на отец асист. д-р Александру Мариус Думитреску от Богословския факултет „Патриарх Юстиниан“. След това се отслужи благодарствен молебен. Епископът подчерта нуждата от по-добра сплотеност на духовниците в днешните времена на разделение, когато народът има все по-големи очаквания от Църквата.
В 10.30 ч. в зала Аула магна „Патриарх Теоктист“ на патриаршеския палат започна дейността на конференцията, която се провежда под надслов „2025 г. – възпоменателна година на румънските православни духовници и изповедници на вярата през XX в.“.
При посрещането на Румънския патриарх Даниил свещенослужителите изпяха патриаршеския химн. Негово Блаженство представи своя доклад, озаглавен „Четири примера за духовници исихасти и изповедници на Православието през комунистическия режим“. Той каза: „Румънските духовници и изповедници през XX в., канонизирани от Църквата, са истински учители на православната вяра и на християнския живот. Чрез своя живот те ни учат, че никаква светска преходна сила на може да победи истинската вяра. Бидейки велики исихастки молитвеници и многотърпеливи, те наставлявали вярващите по пътя на спасението и така помогнали Румънската православна църква да развива постоянна пастирска и духовна дейност в живота на румънския народ.
Духовното им наследство ни вдъхновява да съхраняваме своята православна вяра и да защитаваме добродетелите и ценностите на християнския живот пред лицето на актуалните провокации. Тези светци-изповедници са живи икони на нашата Църква, които ни учат, че жертвената любов за Христос е най-високото призвание на всеки християнин.“
Патриархът представим накратко четирима велики просветители на РумПЦ от XX в., които той е имал радостта лично да познава: архим. Клеопа (Илие) и йеросхимонах Паисий (Олару) от манастира Сихастрия (окръг Нямц), отец проф. Думитру (Димитър) Стънилоае и архим. Софиан от букурещкия манастир „Антим“, всички те причислени в реда на светците по решение на Св. Синод от юли 2024 г. Тези четирима големи духовници и изповедници са били съвременници на учредяването и утвърждаването на Румънска патриаршия и имат съществен принос в запазването и съхраняването на православната вяра във времена на големи изпитания.
Докато представяше своя доклад, патриарх Даниил спираше, за да разкаже поучителни случки с четиримата светци. За смирения св. Клеопа той обърна внимание върху духовната му разсъдителност и умение на основата на дълбокото му познаване на опита на светите отци и учението на Църквата да даде адекватен отговор на задавани му въпроси.
Патриархът също нееднократно призова за отърсване на православното богословие от схоластичното западно влияние.
Като говореше за св. Паисий, патриархът каза: „Най-големият му дар беше да утешава и умиротворява душите на тези, които се изповядваха при него или изпросваха благословението му. Мирът, който преподаваше, идваше от дълбоката му любов и смирение пред Бога и спрямо ближните. От святата му близост с всемилостивия и човеколюбив Бог се раждаше бащинското му и нежно благословение към вярващия поклонник: „Благослови, Господи, къщичката му, масичката му,… дай му, Господи, едно райско кътче!“.
"След като бях избран за митрополит на Молдова и Буковина, отидохме заедно с блаженопочиналия патриарх Теоктист (не носехме никакъв архиерейски знак) да изпросим благословението на духовния отец Паисий. Коленичихме пред него да вземем благословение в началото на едно тежко бреме, същевременно свято и велико – това на духовен пастир на епархията. Той благослови двама ни с обичайното си благословение, пълно с бащинска любов и ни каза: „Бог да ви дарува едно райско кътче!“.
След изложенията си за изповедниците св. Думитру и бесарабеца св. Антим патриархът с присъщото си умение за кратко и ясно формулиране на идеите си обобщи: „Като представяме тези четири велики светила на нашата Църква през XX в., би трябвало да се запитаме: какво научихме от тях и те какво ни оставиха за духовно наследство?
- Научаваме от тях, че зрялото или съвършено духовенство предполага непрестанен молитвен живот и общение с Бога. Духовникът на първо място е молитвеник и след това съветник на другите.
- Научаваме от тях, че истинският духовник е дълбоко вкоренен в Св. Предание на Църквата. Всички четирима велики отци, които представихме, са били хора на живото Предание на Църквата – не в смисъл на формално познаване на миналото, а в смисъл на живо живеене на опита на светците от всички векове, следователно на Преданието като актуализирана вярност към Христос, Който „е същият вчера и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8).
- Научаваме от тях, че мъдрият духовник има дара на разсъдливост. Преп. Клеопа от Сихастрия казваше, че изповедникът трябва да бъде „строг със себе си и по-снизходителен с другите“, защото главната цел е едно поетапно духовно израстване, като се взема под внимание духовното състояние на всеки човек.
- Научаваме от тях, че добрият духовник е човек на милостивата и жертвена любов. Всички тези четирима големи отци дарили себе си за спасението на поверените им души. Преп. Паисий, както и преп. Клеопа от Сихастрия, казваше, че му е жал за вярващите, които идват от големи разстояния и чакат с цели часове пред килията му, и затова превъзмогвал собствените си телесни немощи, за да ги приеме и им каже утешително слово.
- Научаваме от тях, че истинският духовник е човек на постоянното, непоклатимо смирение. Преп. Паисий, при все че се радвал на голяма известност, не беше докоснат от гордост, защото не търсеше популярност, но виждаше само хора с душевни и телесни болки, които идваха при него да се излекуват. Преп. Софиан пък, въпреки че беше известен иконописец, приписваше всичко на дара Божи и се смяташе за недостоен за всяка похвала.
- Научаваме от тях, че непоколебимият духовник е един изповедник на вярата и във времена на изпитания. Св. изповедник Думитру и преп. Софиан пострадаха в затвора за своята вяра, но никога не изгубиха надеждата си. Те показаха, че истинската вяра се затвърждава в изпитанията.
- Научаваме от тях, че православното богословие се възпълва в молитвения живот и участието в богослуженията и в мисионерските дейности на Църквата. Св. Клеопа имаше съзнанието, че от начина, по който научаваме хората на вярата, зависи тяхното спасение, но и нашето, на пастирите на души“.
Патриарх Даниил говори и за новоканонизираните от Вселенска патриаршия румънски светогорци (св. Дионисий, св. Петроний, св. Нифон, св. Нектарий), които били търсени от гръцки монаси за духовни наставления. Често, когато двама гръцки монаси се карали, румънският коленичил между тях и казвал: „Простете отци, че не съм се молил достатъчно за вас и заради това вие се карате“. Те се засрамвали и помирявали.
След встъпителния доклад на патриарха бяха представени три доклада: отец проф. Щефан Букиу, „Разсъждения върху православното Верую, формулирано от вселенските събори, в творчеството на св. отец изповедник Думитру Стънилоае“; архим. Антипа (Бургеля), „Пастирски практики в свещеническото служение на св. преп. изповедник Софиан от манастира Антим“; свещ. Раду-Виктор Хаджиу, „Духовното бащинство и синовство между изповедник и ученик съгласно св. преп. Дионисий Ватопедски от Колчю“.
Патриарх Даниил връчи на тримата докладчици почетна диплома и медал на 2025 г. – година на честване на стогодишнината на Румънска патриаршия.
Всички свещенослужители, участвали в конференцията, получиха книгите „Светоотечески цветослов за светите икони“ и „Националната катедрала – един осъществен идеал. Исторически и архитектурни забележителности“.
Във фоайето на патриаршеския палат, наречено зала „Християнска Европа“, е уредена изложба с одобрените от патриарха проекти на мозаечните стенописи на националната катедрала.
Снимки:https://ziarullumina.ro
[1] В чието обновление през 1954 г. взема участие Българският патриарх Кирил, паметна плоча върху фасадата на катедралата свидетелства за това.
