На 1 ноември, Архангелова задушница, в Международното почетно гробище „Мирча Стари“ край с. Мирча Вода, окръг Кюстенджа, за трета поредна година беше отслужена панихида за загиналите през Първата световна война български, румънски и руски воини. В рамките на гробището се помещава девическият манастир „Възнесение Господне“, който празник в Румъния е обявен за Ден на героите и се празнува тържествено. Важно е да отбележим, че това е най-голямото българско гробище извън България, в което са погребани български воини. Основано е през 1926 г. по заповед на румънския крал Фердинанд и кралица Мария.
От българска страна присъстваха посланикът на България в Румъния Радко Влайков, директорите на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ (СППВПВ) Людмил Михайлов и на дирекция „КИС“ в Щаба по отбраната на Република България бригаден генерал Димитър Хлебаров, полковник Любомир Родопски, аташе по отбраната на България в посолството, капитан Росен Маджаров, помощник на аташето по отбраната, Радослав Симеонов, гл. експерт от дирекция „СППВПВ“, български военнослужещи от щаба на многонационалната дивизия „Югоизток“ (MND-SE) и Щабния елемент на НАТО за интегриране на силите в Румъния, както и курсанти от Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в гр. Долна Митрополия.
В началото военен духов оркестър на ВМС на Румъния изпълни химна на България и Румъния. Посланик Р. Влайков произнесе слово, в което каза: „Това гробище за нас, българите, има специално значение, най-големият брой български военни, погребани зад граница, се намират тук. Точно преди сто години моите предшественици от българската легация в Букурещ са се обърнали със запитване за това, къде се намират костите на загиналите български воини, с предложение да се почита съвместно паметта на загиналите български, румънски, немски и руски воини. За радост румънската държава откликва и още през следващата 1926 г. се полагат основите на това гробище“.
Архиепископът на Томи (Кюстенджа) Теодосий възглави панихидата. В нея взеха участие военният свещеник Дан Плеша от гарнизон Кюстенджа, архим. Андрей, игумен на манастира Дервент, архим. Атанасий, екзарх на манастирите в архиепископията на Томи, прот. Кирил Синев, представител на Българска патриаршия при Румънския патриарх, свещ. Йонуц Майня, ефимерий на светата обител, двама протодякони и псалти от хор „Хармония“ на архиепископията.
Слово произнесе и бригаден генерал Д. Хлебаров: „Над 5300 военнослужещи са погребани тук. 200 български военнослужещи, които са оставили костите си при боевете край Добруджа по време на Първата световна война, се присъединяват към четирите национални армии. Отдаваме нужното признание към подвига, който всички са сътворили през годините. Почитайки тяхната памет, наш дълг е през годините да запазим традициите, които са създадени между нашите две нации, да предадем на нашите поколения традициите и те да се гордеят с това, че са били част и ще бъдат част от почитта, която отдаваме всяка година към загиналите знайни и незнайни воини“.
Командирът на 9-та механизирана бригада „Мъръшещ“ бригаден генерал Адриан Попеску каза: „Воините са едни и същи, независимо от знамето, под което се бият. В днешния ден, задушница, който е ден на признателност и уважение, свеждаме чела пред онези, които са поставили честта, клетвата и бойното знаме над собствения живот. Всеки кръст, всяко гравирано име върху паметник са в спомена на едно семейство и са разказ за смелост, лоялност и саможертва. Те повече не са сред нас, но духът им остава жив във всяка мисия, която изпълняваме, във всяка крачка, която правим, за да защитаваме нашите страни. Военният, независимо от знамето, под което се бие, винаги знае да се грижи за отечеството си, знае, че службата в полза на страната означава вяра, достойнство и солидарност. Честваните днес румънци, българи, немци и от други народности са били хора като нас – със семейства, копнежи, страхове, но в решителен момент са предпочели да не отстъпват. От името на румънските военнослужещи изказвам вечна признателност на всички герои независимо от тяхната националност. Никога да не ги забравяме, а техният пример да ни ръководи във всичко, което вършим тук, вкъщи и навсякъде където дългът ни зове“.
Полковник о. з. Ремус Маковей, председател на националното сдружение „Култ към героите“, филиал Кюстенджа, каза: „Радвам се, че днес тук сме заедно активни военнослужещи, в резерва, от запаса, военни ветерани румънци и българи. Много хубаво е активните военнослужещи да участват във възпоменанията на героите. Ние, намиращите се в резерва и от запаса, българи и румънци, имаме специално отношение помежду си: от години наред се срещаме в София, Плевен, Гривица, Тутракан (тази година беше на 7.9., бел. авт.), Добрич, Кюстенджа, в Мирча Вода. Нашата мисия е да не забравяме предшествениците си. Да не забравяме жертвата на тези, които в тежки времена са извършили върховната жертва за тяхната страна. Догодина се навършват 110 г. от бойните действия през 1916 г. Смятам, че подобава да планираме, организираме и участваме от цялата си душа при почитането в България и Румъния на героите от нашите народи. Не мога да завърша словото си преди да благодаря на двете монахини (игумения Фанурия Ману), които обгрижват военното гробище. Изключително уважение към вас!“.
Последва полагане на венци пред паметника от Министерство на отбраната на България, българското посолство и от страна на домакините.
От българска страна бяха връчени плакети и медали на заслужили румънски военнослужещи.
Българските кадети положиха карамфили върху гробовете на войниците от българския сектор на гробището. По информация от брошура на манастира в гробището са погребани 134 знайни и 1894 незнайни български герои.
След като на 25 октомври беше отбелязан Денят на румънската армия, на 30 октомври за първи път беше честван Денят на военния клир в Румъния (установен в заседанието на Св. Синод на РумПЦ от 1 и 2 юли 2025 г.) с отслужване на молебен от Плоещкия еп. Варлаам с всички военни свещеници в националната катедрала в Букурещ.
