Във Волос започна едноседмичен обучителен семинар „Диалог и образование в православната християнска традиция“, организиран от Академията за богословски проучвания във Волос. Преподаватели и докторанти от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с интерес към религиозното образование, към проблемите на диалога като принцип в общуването между православните църкви и с инославните, ще присъстват на едноседмично обучение и обмяна на мнения с гръцки специалисти в тази сфера.
Семинарът беше открит от митрополита на Димитриада Игнатий, който приветства участниците и изрази радостта си от поредната възможност за общуване и диалог с богослови от сестринската Българска православна църква. Той каза, че днес религията отново застава в центъра на човешкия живот въпреки очакванията, че в недалечното бъдеще тя ще присъства само в периферията на обществото. За съжаление, отбеляза владиката, завръщането на религията на обществената сцена не винаги носи само добро, но тя може да се използва, за да накара хората да мразят и дори да воюват помежду си. В контекста на очакваното въвеждане на обучение по Религия в българското училище владиката подчерта, че затова е изключително важно то да бъде поставено на правилни основи. „Доброто начало е половината от цялото дело“, напомни той гръцката поговорка.
Първата сесия на обучението е посветена на диалога в православния свят: как православните църкви се учат да разговарят помежду си в 20 и 21 в. Този етос, основан на способността да разговаряме и живеем заедно, прави възможно да превърнем единството си във вярата в единство в живота, единство на практика.
Богословът д-р Никос Куременос говори на тема: „От мирните писма до Светия и велик събор: междуправославни отношения през 20-21 в.“. В уводните си думи той каза: „Моята лекция поставя прост въпрос: как православните църкви се учат да говорят заедно в съвременния свят? Отговорът не е еднократен момент, а изкуство, умение, оформяло се повече от век. Представете си семейство, разпръснато отвъд граници и езици, изправено пред нови предизвикателства – война и изгнание, светски държави, миграция, смесени бракове, припокриващи се юрисдикции. За да действа мъдро, това семейство трябваше да възстанови навиците на срещане, изслушване и съвместно писане“.
В лекцията бяха разяснени ключови понятия, които определят начина, по който функционира православното единство. Термини като автокефалия, автономия, диптиси, диаспора, рецепция и съборност очертават богословския и административен език, чрез който Църквата изразява своята общност и различие. Подчертано беше, че пътят към всеправославно съгласие е бавен, защото се изгражда върху консенсус – процес, който изисква внимание към разнообразието на контексти и култури. Именно затова езикът на междуправославните документи е внимателен, премерен и практически приложим, а не се търси драматизъм.
В заключение беше очертан основният ритъм на православния диалог: „подготви, срещни се, приеми“. Когато дадена тема е готова, се ражда общ текст; когато не е – процесът продължава без да се нарушава общението. Целта не е да се каже всичко наведнъж, а да се намери това, което може да бъде реално споделено и изживяно заедно. Лекторът подчерта, че през този едновековен процес писмата между църквите се превръщат в срещи, срещите – в проекти, а проектите – в споделени думи, които Църквата може да използва в съвременния свят.
Панделис Калайдзидис, директор на Академията за богословски проучвания във Волос, говори на тема „Съвременни предизвикателства пред Източното православие“. Във встъпителните си думи към лекцията той каза: „Ако погледнем днешното източно православие, лесно ще видим образа на дълбоко разделен свят, съставен от петнадесет древни патриаршии или новосъздадени автокефални национални църкви, съперничещи си религиозни и национални наративи, както и противопоставени стратегии и интереси. Тези църкви, със слабо функционираща съборна система и отслабено чувство за първенство и единство, се различават и често зависят от своите национални държави, за да се самоопределят, като превръщат православието в своеобразна „конфедерация“ от независими и самоуправляващи се църкви“. Последва интересен разговор за това защо българите не са развили своя „богословска национална идеология“, по подобие на други страни с национални православни църкви.
През следващите дни семинарът ще продължи с представяне на опита на педагогическия екип на Академията за богословски проучвания във Волос, което ще запознае българските участници с начините за преподаване на Религия в гръцкото училище.
