В столица на богословския диалог, на един междудисциплинарен разговор за съвременната дигитална реалност, на диалога с всички науки, се превърна Солун, където снощи беше открита официално Втората международна богословска конференция, по повод стогодишнината на сп. Теологѝя. На откриването в историческия храм „Св. Димитър“ присъстваха седемстотин висши духовници, водещи учени, политици и общественици. На солея седяха предстоятелите на пет поместни църкви, сред които и Българският патриарх Даниил, и представители на автокефалните църкви, участващи в конгреса.
Главният редактор на сп. Теологѝя и секретар на организационния комитет на конференцията Александрос Кациарас каза в словото си при откриването: „Всички, които присъстват днес на откриването, стават свидетели на един поглед към историята и технологията, който досега беше затворен в страниците на философски книги и библиотеки. С конгреса, който започва днес, вярваме, че този поглед придобива нова актуалност – с междудисциплинарен подход и богословска перспектива. Световната уникалност и първенство на конгреса, неговата същностна значимост, не произлизат от количествени характеристики. Те черпят авторитет от факта, че една институция – Св. Синод на Църквата на Гърция, с подкрепата на автокефални и полуавтономни православни църкви и на гръцката държава – поставя на масата основния въпрос за философията, за „онтологията“ на дигиталната технология в един свят, който предпочита машините пред хората… Надяваме се, че в рамките на този конгрес ще се създаде плодотворен и интересен диалог. След три месеца протоколите му, преведени на английски, ще бъдат изпратени до всички световни лидери, до президенти и монарси, до папата на Рим и до всички религиозни водачи, в опит да се засили дискусията и диалогът по темата. Защото въпросът за дигиталната технология е на пръв поглед прост, но се усложнява, тъй като в дълбочина е авто-референтен. И тази автореферентност храни човешкия нарцисизъм и обратно – в един порочен кръг, вписан в историята. Единственият начин този задънен кръг да се разруши е да се обърнем към Есхатона и оттам да черпим своята идентичност“.
След това, обявявайки началото на конференцията, Вселенският патриарх Вартоломей се спря на историята на сп. Теологѝя, подчертавайки, че то успя да свърже вярата с живота без отбранителни и страхови комплекси: „В срещата с всеки културен контекст целта на богословието е да предаде посланието на Евангелието непокътнато, цяло, неизопачено – и да го представи с най-добрите средства за комуникация, които може да предостави културната среда. Използването на възможностите, които предлага културата, е знак за жизненост и динамичност на богословието“.
След него говори гръцкият президент К. Тасулас, който подчерта: „Смятам за много важна тази инициатива на Св. Синод на Църквата на Гърция, защото тя свидетелства за активното участие на Православната църква и богословие в проблемите на нашето време, за способността им да усещат какво се случва наоколо, като същевременно почитат наследството, което са получили от своите отци. Вярвам дълбоко, че православното богословие може да предложи разсъдителна и критична дума по въпрос, който засяга както учените, създаващи интелигентните електронни системи, така и техните потребители, а именно – антропологичните, социалните и екзистенциалните последствия от развитието на технологиите в посоки, доскоро немислими. И това, защото е вече очевидно, че това развитие предизвиква сеизмични размествания в ядрото на човешката идентичност“.
Веднага след него Атинският и на цяла Гърция архиепископ Йероним подчерта: „Важно е, че Църквата днес отваря нов диалог: диалога с технологията и нейното етично измерение. Технологията не е неутрален „инструмент“. Тя носи в себе си една нагласа, един „етос“, един начин да разбираме света. Този начин постепенно преминава и към потребителите. Няма значение дали използваме технологията за „добро“ или „зло“. Дори чрез „добрата употреба“ технологията ни насочва как да гледаме на времето, на тялото, на другия човек и на света. И предава една определена „философия“. Коя е тя? Любовта към скоростта. Предпочитанието към лесното и незабавното. Навикът да измерваме всичко с числа: „колко“, „колко бързо“, „колко често“. Натискът да сме винаги „свързани“, винаги достъпни, винаги продуктивни. Склонността да гледаме на другия като на „данни“ или „аудитория“, а на себе си като на „профил“. Това не е случайно. Технологията, както я преживяваме, се роди и разви в определена обществена система, на капитализма. Следователно тя носи в себе си целите на тази система: приоритета на печалбата, непрекъснатото нарастване и разширяване, комерсиализацията на нашето внимание. Това е логиката, която организира средствата, продуктите и дори отношенията ни. Затова платформите искат повече време, повече „кликове“, повече потребление“.
Днес конференцията продължава работата си в Аулата на Аристотеловия университет в Солун, като в този ден е и участието на Българския патриарх Даниил.
