Разколът не подмина и старообрядците. Завършващият днес работата си събор на Руската православна старообрядческа църква (РПСЦ) не успя да реши основния проблем, по който беше свикан – преодоляването на възникналото преди година разделение в редиците й. Клириците, които миналата година се отделиха в разкол поради несъгласие с външната политика на ръководството на РПСЦ, по време на събора изявиха желание да се върнат в църквата си, но поставиха редица условия, които съборът отхвърли. Те поискаха от събора да преразгледа и отмени редица решения, приети от предишния събор, заради което и тези клирици бяха отлъчени от РПСЦ.
През октомври 2007 г. група клирици и миряни, недоволни от политиката на ръководството на РПСЦ, се опита да организира вот на недоверие срещу предстоятеля на РПСЦ митрополит Корнилий по време на предходния събор. Те обвиниха митр. Корнилий в “неоправдано сближаване на РПСЦ с Руската православна църква”, което по тяхно мнение може да доведе до поглъщане на Старообрядческата църква от Московската патриаршия. Недоволните определиха честите контакти на митр. Корнилий с ръководството на РПЦ - Московска патриаршия като “братско общение с еретици”. В тази връзка разколниците поискаха ограничаване властта на митрополита и създаването на постоянен църковен орган за управление в периода между два събора. Най-радикалните отцепници поискаха тогава оставката на митр. Корнилий, обвинявайки го в членство в КПСС. Болшинството от членовете на събора тогава не приеха обвиненията и застанаха на страната на митрополита, признавайки правото му да води разговори с РПЦ - МП. Несъгласните с това решение бяха отлъчени от църквата, докато публично не се покаят за стореното. Но както винаги се получава с отпадналите в разкол, гордостта надделява над трезвия разум и покаянието. През декември 2007 г. отпадналите от Старообрядческата църква създадоха алтернативна църква, наречена “Древноправославна църква на Христовата белокриницка йерархия”. Тя беше оглавена от бившия епископ на Далечния изток Герман (Савелиев).
Преди започването на тазгодишния събор разколниците отправиха няколко послания, в които изявиха желание да се върнат в Старообрядческата църква. За съжаление връщането им беше обвързано с редица ултимативни искания, включително и преразглеждане на решенията на събора от 2007 г. Едно от условията за връщане е било отмяната на постановление 4.1 от 2007 г., в което се казва: “Съборът от 2007 г. не намери в действията на митрополит Корнилий деяния, подлежащи на канонична забрана”. Лидерът на разколниците е поискал също създаването на канонична комисия, която да разгледа наново както наложените наказания на отделилия се клир, така и каноничността на действията на митр. Корнилий. До сближаване на позициите така и не се стигна, затова дори преди края на събора днес новият разкол сред старообрядците е факт. Интересно е, че и между самите разколници няма единодушие. Те самите са разделени на 4 групи и е твърде вероятно това разделение да доведе след себе си нови деления, нещо твърде характерно за всеки разкол.
Бел. ред. Старообрядческото движение възниква в Русия в средата на ХVІІ в. и е реакция на църковната реформа, наложена от патр. Никон. Промените на патр. Никон довеждат до разкол и появата на две църкви: официална РПЦ и старообрядческа РПСЦ. Според данни от РПСЦ в момента тя има 250 енории и около 300 хиляди членове. Белокриницката йерархия е основното направление в старообрядчеството. Включването на определението "белокриницка йерархия" в името на новата старообрядческа формация само показва стремежа им да не се отдалечават от главната идея на този разкол.
Бел. ред. Старообрядческото движение възниква в Русия в средата на ХVІІ в. и е реакция на църковната реформа, наложена от патр. Никон. Промените на патр. Никон довеждат до разкол и появата на две църкви: официална РПЦ и старообрядческа РПСЦ. Според данни от РПСЦ в момента тя има 250 енории и около 300 хиляди членове. Белокриницката йерархия е основното направление в старообрядчеството. Включването на определението "белокриницка йерархия" в името на новата старообрядческа формация само показва стремежа им да не се отдалечават от главната идея на този разкол.
Разколът не подмина и старообрядците. Завършващият днес работата си събор на Руската православна старообрядческа църква (РПСЦ) не успя да реши основния проблем, по който беше свикан – преодоляването на възникналото преди година разделение в редиците й. Клириците, които миналата година се отделиха в разкол поради несъгласие с външната политика на ръководството на РПСЦ, по време на събора изявиха желание да се върнат в църквата си, но поставиха редица условия, които съборът отхвърли. Те поискаха от събора да преразгледа и отмени редица решения, приети от предишния събор, заради което и тези клирици бяха отлъчени от РПСЦ. 











