В началото на октомври в Александрия ще заседава Св. Синод на Александрийската патриаршия и цяла Африка под председателството на патриарх Теодор. В дневния ред, изпратен вече до членовете на синода, са включени избори на нови архиереи, както и канонизациите на Александрийския папа и патриарх Силвестър (16 в.) и на мисионера отец Хризостом Папасарантопулос (20 в.).
Синодът ще заседава отново в Александрия, след като последните две заседания се проведоха в Кайро. За последен път Александрийската патриаршия имаше архиерейска сесия през февруари 2024 г. Провеждането на заседанието в древната катедра Александрия подчертава и мястото на патриаршията в конфронтацията ѝ с Руската църква, която създава паралелна църковна юрисдикция в Африка като наказателна акция срещу Александрийската патриаршия. Доклади за състоянието и проблемите си ще представят митрополиите в Бурунди, Източно Конго, Бенин, Того, Южен Судан и други африкански епархии.
По време на сесията ще се извърши тържественото вписване в лика на светиите на двама изтъкнати духовници на Александрийската църква: св. Силвестър, папа и патриарх на Александрия, и на преподобния и богоносен отец Хризостом Папасарантопулос.
Ще бъдат изнесени четири богословски лекции: „Богословието на св. Атанасий Велики през решенията на Първия вселенски събор в Никея като възможност за видимото единство на поместните православни църкви“ от митрополита на Зимбабве и Ангола Серафим; „Животът и делото на св. патриарх Силвестър“ от митрополита на Найроби Макарий; „Животът и мисионерската дейност на преподобния отец Хризостом (Папасарантопулос)“ от митрополита на Киншаса Теодосий и „Изкуствен интелект и Църква: ползи и последици“ от митрополита на Замбия Йоан.
Отец Хризостом Папасарантопулос (1903–1972 г.) е роден в село Василици, Месиния (Пелопонес), става монах още през 1918 г., а през 1926 г. е ръкоположен за свещеник. Дълги години служи в енории и манастири в Гърция. След завършването на богословско образование в Атина той през 1959 г. решава въпреки възрастта (на 59 години) и здравословните затруднения да започне мисионерска дейност в Африка. С благословението на Александрийската патриаршия заминава за Кения и Уганда, където в трудни условия основава храмове, училища и духовни центрове. Усвоява местните езици суахили и луганда, разширява мисията и в Танзания и Конго. Смята се за основател на православната църква в Конго. Умира на 29 декември 1972 г. в Кананга, Конго. Смята се за „забравен светец“ на Православието, а в родното му село е издигнат негов паметник и площад носи неговото име.
