На 14 юни бяха публикувани нови правила за достъп на поклонници с негръцки и некипърски произход до манастирите на Света гора (тук). Официално те целят „намаляването на злоупотреби от частни тур-оператори“ и запазване на духа на исихия на манастирите.
В материал, озаглавен „Атон напуска зоната на СВО“ на Новая газета Европа, източник на изданието от атонския манастир „Св. Пантелеймон“ е съобщил, че „новите правила всъщност предвиждат строга квота за поклонници с руски паспорти, по-подробна регламентация на целта и маршрута на поклонничеството, както и пълен забранителен режим за преминаване на атонската граница за клирици и миряни, уличени в разпалване на омраза и пропаганда на ксенофобия“.
Според гръцки медии, инициативата за въвеждане на нови ограничения за поклонниците принадлежи на гражданския управител на Света гора Анастасиос Мициалис, който беше назначен на тази позиция преди година и половина. Мициалис преди това е бил заместник-директор на Гръцката национална разузнавателна служба и е добре запознат с политическото и икономическо влияние на Москва на Света гора. В началото на 2000-те група руски представители на силовите структури и олигарси сформират елитен „Атонски клуб“, в който, според различни сведения, влизат: сегашният ръководител на Службата за външно разузнаване на Русия Сергей Наришкин, бившият кмет на Санкт Петербург и оперативен служител на КГБ на СССР Георгий Полтавченко, настоящият кмет на Санкт Петербург Александър Беглов, бизнесмените Аркадий Ротенберг, Иван Савидис, баща и син Гуриеви и др. Членовете на „клуба“ събирали и насочвали милиарди към Света гора, които били „прекарани“ през Обществено-попечителски съвет на Руския манастир „Св. Пантелеймон“ (създаден от руското правителство с център в Москва) и Руското атонско общество. На земи, принадлежащи на манастира, са били изградени луксозни вили с курортна инфраструктура, където в комфортна и „отдалечена от света“ обстановка богатите и влиятелни „атонци“ решавали важни и деликатни въпроси.
Макар че повечето членове на „Атонския клуб“ вече нямат достъп до Европа, в това число и до Света гора, други по-нисши офицери и дейци продължават да посещават монашеската република с нерелигиозни цели. През последното десетилетие Света гора неведнъж попадаше в центъра на съмнения за финансово и политическо руско влияние. През 2018 г. гръцкото правителство експулсира руски дипломати за опити за намеса в църковните дела. Още през 2016 г. се водеха прокурорски разследвания за съмнителни дарения. Макар официалните власти да отричаха нередности, недоверието остана.
Едновременно с публикуването на тези материали проруски медии в Гърция актуализираха стара новина от 2019 г., вероятно с цел да неутрализира негативното за тях послание – например, „Ромфея“ съобщи наскоро за окръжно на УПЦ, според което „игумени от Света гора са поискали от митр. Онуфрий да издава поклоннически удостоверения на поклонници от УПЦ, потвърждаващи принадлежността им към каноничната църква, в противен случай няма да бъдат приемани“. Всъщност, такова искане днес няма, но става дума за новина отпреди пет години. Тя се „актуализира“ с нова дата, за да изпрати посланието, че Света гора се затваря всъщност за „идеологическия противник“ от ПЦУ. Доверчиви симпатизанти на „руский мир“ у нас я разпространиха с радост и в български медии.
Такива изисквания за поклонници на ПЦУ на Света гора няма. Не всички манастири, включително и „Зограф“, съслужат с клирици на ПЦУ, но гостоприемство на миряни не отказва никой. Нещо повече, през февруари т. г. за първи път епископ на автокефалната Православна църква на Украйна отслужи св. Литургия на Атон – в манастира „Пантократор“. Това беше епископът на Одеса Павел, който и преди това е посещавал Света гора. Освен това, поклонническият център на ПЦУ организира редовно от две до три поклонения месечно до Света гора. Такива поклонения организират и от УПЦ. Отношенията между двете православни юрисдикции в Украйна са крайно лоши и обтегнати, придружени с постоянни спорове за храмове и взаимни обвинения. Това напрежение несъмнено се прехвърля и на Света гора.
Междувременно броят на украинските монаси в „Св. Пантелеймон“ продължава да расте за сметка на руските, пише през юни гръцкото издание News.bomb, което променя вътрешния баланс в манастира, както в административно, така и в икономическо отношение. Манастирът, дълго време смятан за опорна точка на руското православие на Атон, в продължение на десетилетия беше обект на активна подкрепа от страна на руската държава и Московската патриаршия. Инвестиции, реставрации и духовни мисии затвърждаваха влиянието на Москва.
През 2015 г. Путин награди с орден „Св. Александър Невски“ бившия стогодишен игумен на руския манастир Йеремия „за огромния принос в укрепването на дружбата и сътрудничеството с Руската федерация, за запазването и популяризирането на руския език и култура“. Още тогава по-голямата част от около стоте монаси в манастира бяха от Украйна. Затова се очакваше новият игумен на манастира да бъде с украински произход – архим. Макарий, дългогодишен помощник на предишния игумен Йеремия, но в крайна сметка с подкрепата на Московския патриарх беше избран о. Евлогий, който е с руски произход. През 2016 г. манастирът се превърна в център на честването „1000 години руско присъствие на Света гора“. С обтягането на отношенията между УПЦ и МП, между украинци и руснаци, днес манастирът се изправя пред нови предизвикателства за развитието си.
