На 14 юни новият Тирански, на Дуръс и цяла Албания архиепископ Йоан извърши своето първо „мирно посещение“ след избора си за предстоятел на Православната църква в Албания в катедрата на Вселенската патриаршия във Фенер. Той съслужи с Вселенския патриарх Вартоломей в деня на Всички светии, 15 юни, в Патриаршеския храм „Св. Георги“. С тях служиха митрополитите Халкидонски старец Емануил, на Аполония и Фиери Николай, Мирски Хризостом, на Берат, Авлона и Канина Астий, Силиврийския Максим и на Круя Анастасий.
При пристигането си в Патриаршията в кв. „Фенер“ край Златния рог архиеп. Йоан благодари за братското посрещане (според протокола на Патриаршията предстоятелите на поместните православни църкви се посрещат от митрополит, патриархът не отива на летището, бел. ред.), като подчерта, че първото посещение на новоизбран православен предстоятел винаги започва от Вселенската патриаршия – църквата-майка на всички автокефални православни църкви: „Настоящото мирно посещение на новоизбран православен предстоятел представлява първото от посещенията до сестринските поместни православни църкви, като с уважение започваме от всесветия Вселенски престол, който има първенство по чест сред автокефалните православни църкви. Затова и дойдохме, за да изразим нашата искрена братска любов“.
В приветствието си Вселенският патриарх, на свой ред, каза: „Добре дошли сте в Константинопол и във Фенер! „Благословен е идващият в името Господне!“. Не сте дошли на чуждо място. Дошли сте у дома си – в дома на майка си! На същото това свято място, където с много усилия и молитви беше родена и въведена в църковен живот и Албанската църква – избрана и обичана дъщеря на майката-църква от този царствен град, както и много други автокефални православни църкви на Балканите и в Европа. Именно тук, където неотдавна, по Божия благодат, Вашата Църква беше възстановена институционално – след нейния пълен разгром и дълбоката скръб, причинена от едно безбожно управление, продължило цели пет десетилетия. Тук ръцете на митрополити от Фенер заедно с ръцете на вашия духовен отец (Албански Анастасий, бел. ред.) бяха положени върху главата Ви и Ви поставиха за архиерей на Живия Бог, за наследник на светите апостоли, за да поемете духовната грижа за древната епархия на този трон – Корчанската митрополия. Затова отдавна вече не сте само добре познат, а и дълбоко уважаван и обичан от всички нас“.
Патриархът продължи, като изтъкна: „Познаваме Ви, Ваше Блаженство, от много години – като най-близкия и ценен сътрудник на блаженопочиналия и незабравим архиепископ Анастасий, новия апостол на Албания! Заедно с него понесохте в търпение жегата на деня и студа на нощта в продължение на повече от тридесет трудни години! Заедно преминахте през опасности, трудихте се за Благовестието и Божия народ и извършихте велики и чудни дела, благодеянията от които се простират далеч отвъд православните християни и достигат до целия албански народ, независимо от вероизповедание. Заедно с Анастасий прославихте и присъствието на Албанската църква на Светия и велик събор на Православната църква на Крит преди точно девет години. Там с вашите събратя-епископи дадохте решаващ принос за успеха на работата му“.
Патриархът припомни също мисионерското дело на св. Козма Етолийски в албанските земи: „Бог още в миналото изпрати в Албания огнения проповедник св. Козма Етолийски с благословението на блаженопочиналия Вселенски патриарх Серафим Втори, родом от Делвино (в обл. Вльора, Южна Албания, бел. ред.), за да евангелизира наново народа на страната. Делото му в Албания е с почти апостолски мащаби и той го увенча с мъченическата си и славна смърт, като стана свещеномъченик на Иисуса Христа. Присъствието му сред вас – чрез светите му мощи, гроба му и обителта му – не е просто вдъхновение и благословение, а и силно молитвено застъпничество пред Бога както за вас, така и за цялата Албанска църква“.
И също: „От наша страна можете винаги да очаквате братска съпричастност, искрено сътрудничество и готова подкрепа във всичко, в което бихме могли да Ви бъдем полезни, като „единодушни и единомислени“. Убедени сме, че и по въпросите от междуправославен и междуцърковен характер, както и във връзка с духовните потребности на съвременния човек по света ще имаме Вашето пълноценно сътрудничество. Длъжни сме да дадем убедително свидетелство пред всички – както вътре в Църквата, така и извън нея, че Евангелието на Христос е истинската сърцевина на нашия личен и църковен живот. Наред с това сме длъжни да се изправим заедно срещу предизвикателствата на нашето време – срещу раздорите и разделенията, които сеят разцепления и смут в тялото на Църквата; срещу наблюдаваните отново прояви на етнофилетизъм, който отдавна е осъден от съборното съзнание на Църквата като ерес и чиято разрушителна природа подкопава нейните устои; както и срещу надигащия се фанатичен „зилотски“ дух, който под прикритието на благочестие разяжда като гангрена църковния организъм“.
В своето слово-отговор архиеп. Йоан отбеляза: „Днес Православната автокефална Църква на Албания застава със смирение, но и с увереност пред предизвикателствата на 21 в. Опитът от безмилостното гонение и от чудесното възстановяване на нашия църковен живот е укрепил вярата ни в силата на Кръста и на Възкресението, в победата на светлината над тъмнината, на любовта над омразата. Мечтаем за силен и единен православен глас в съвременния свят – глас, който с дързновение и мъдрост носи посланието на Евангелието, предлага отговори на екзистенциалните въпроси на днешния човек и изцелява раните на човечеството с любов. Мисията на Църквата да обединява народите и да ги води към светлината на Възкресението остава по-необходима и по-спешна от всякога. Църквата на Албания според силите си е готова да служи на това велико дело. Ваше Всесветейшество, приемете нашата дълбока благодарност за Вашата бащинска любов и неизменна подкрепа към Църквата на Албания. Нашето присъствие днес във Фенер е израз на нашата любов, почит и преданост към Вашата личност и към високия църковен пост, който с Божия благодат представлявате“.
След това архиепископът се обърна към опита на Православната църква в Албания, която, както отбеляза той, „след десетилетия на жесток атеизъм и гонения беше удостоена с едно удивително възраждане“:
„След падането на тоталитарния режим млади хора, без да са наследили вяра от предците си, започнаха да търсят Христа. По онова време нямаше нито внушителни храмове, нито добре организирани програми. Имаше обаче любов и автентичност. Разбрахме, че вярата не се налага, а се печели. Че служението и любовта на дело дават повече плод от теоретичните разисквания. Осъзнахме също, че когато говорим с младите, освен използването на родния език, е нужно да прибягваме и до техния собствен езиков код, като избягваме термини, които са богословски натоварени с негативни асоциации.
Нашите млади хора, например, когато чуят думата „грях“ от устата на духовник, често се дистанцират, свързвайки я с осъждане и наказание. Ако обаче се заговори за вътрешна празнота, духовна тревожност или екзистенциално търсене, тогава естествено се открива път към осъзнаване на личната рана и търсене на изцеление. Затова научихме, че простият и смирен начин на живот привлича повече от демонстрацията на сила.
Нашите млади свещеници, повечето от които произхождат от семейства на атеистичния период, проявяват изключителен мисионерски плам, защото от личен опит познават какво значи Христос да отсъства от човешкия живот.
Също така, пред това велико предизвикателство на Благовестието разбрахме и усетихме, че, макар стволът да беше отсечен, корените бяха живи… Корени, които в продължение на векове бяха дълбоко посадени в нашата земя“.
След богослужението, на което присъстваха също също и генералните консули на Гърция и Албания в Истанбул, архиеп. Йоан подари на патр. Вартоломей икона на Възкресението Христово, дело на гръцкия иконописец Хрѝстос Папаниколау, автор и на стенописите в новата катедрала „Възкресение Христово“ в Тирана. Неговият личен живописен стил, определян от специалисти като „монохромна линейна светлосенъчна техника“, черпи вдъхновение от изкуството на Палеологовата епоха и съчетава гравюрно усещане с богато изработени детайли и характерна византийска светлина. Пламтящото червено, използвано в творбата, носи символика, обединяваща огнения мрак на ада с кървавата и мъчителна история на Албанската църква – история, която днес е озарена от светлината на Възкресението.
След това беше даден тържествен прием в чест на предстоятеля на Православната църква на Албания.
