Проверки на екипи от инженери и специалисти от Солун работят на Света гора, за да установят щетите в четири манастира, които трябва да бъдат спешно възстановени, за да се избегне опасността от загуба на стенописи и мозайки с безценна историческа стойност.
Щетите, причинени от силното земетресение с магнитуд 5.3 по Рихтер, са предимно по храмовете на манастирите, без да застрашават цялостната им конструкция, но с повреди по техни конструктивни елементи. Това установи работната група на Техническата камара на Гърция и Центъра за опазване на атонското наследство, Института по инженерна сеизмология и Катедрата по строително инженерство към Аристотелевия университет в Солун. Те посетиха и инспектираха четири манастира на Света гора: „Дохиар“, „Ксенофонт“, „Св. Пантелеймон“ и „Симонопетра“.
Проверките ще продължат през цялата седмица, а в края ѝ ще бъде изготвен доклад, който ще бъде изпратен до държавата. „От настоящия преглед на четирите манастира, от докладите, получени от други обители, които предстои да посетим, както и от нашите оценки смятаме, че разходите за пълното възстановяване на щетите на Света гора ще възлязат на около шест до седем милиона евро. Това обаче е първоначална оценка – предстои да посетим още манастири“, заяви генералният директор на Центъра за опазване на атонското наследство Илия Пердзинидис и допълни: „Има щети, които изискват незабавни намеси – не защото сградите са пред срутване, а защото при евентуално следващо силно земетресение може да се стигне до срутване на конструктивни елементи. Когато обаче става дума за сгради с такава историческа стойност, каквито са манастирите на Света гора, неизвършването на укрепване – например на купол, който вече има пукнатина – може при нов трус да доведе до повреда на купола или до срутване на мазилка, стенописи и мозайки с безценна историческа стойност. Това трябва да се избегне на всяка цена, затова са необходими незабавни ремонтни дейности“.
В манастира „Ксенофонт“ по време на огледа в стария католикон (съборната, т.е. главната църква на една обител), паметник от края на 10 в., изцяло изписан със стенописи от 14 в., екипът на Археологическата служба установи, че земетресението е предизвикало сериозни пукнатини в куполите както на основния кораб на храма, така и в притвора, активирайки и стари пукнатини, главно по арки, които преди това са били запълнени. Пукнатините по вътрешните стенописани повърхности са довели на някои места до отлепване на живописния слой и, в ограничен мащаб, до падане на мазилки заедно със стенописи. 
Много от тези щети бяха причинени от земетресението на 15 февруари 2025 г., но при последното земетресение се наблюдава влошаване на състоянието. Отбелязва се също, че при падането на малък метален полиелей в главния храм са нанесени леки повреди върху мозайчния мраморен под от 11 в.
В югозападното крило на манастира са установени дребни по мащаб пукнатини по стенописите в параклиса „Св. Евфимия“. В новия католикон – сграда от 1819 г. със севременни стенописи от йером. Лука Ксенофонтски, са регистрирани леки пукнатини на отделни места. Във външния притвор на храма (който не е изписан със стенописи) са се появили сериозни напуквания, тъй като тази част не е била подсилена с обтегачи.
В манастира „Дохиар“ католиконът датира от втората половина на 16 в. и представлява реконструкция на по-старо здание от 12 в. Той е изписано със стенописи от 1568 г., приписвани на прочутия зограф от Критската школа Зорзис (Джорджис). В миналото в куполите и двата свода на притвора са се появили пукнатини. Те се влошиха с поредицата земетресения през последната година, но най-сериозно с последното земетресение от 7 юни 2025 г.
В манастира „Пантократор“ огледът установи състоянието на стенописите както в католикона, така и в параклисите на манастира. Оглед се извърши и във „Ватопед“, докато в „Симонопетра“ са установени повреди в централното крило и на определени места със стенописи.
Екипът ще посети и манастирите „Зограф“ и „Констамонит“, които се намират по-близо до епицентъра на земетресението в сравнение с други, по-отдалечени, както и манастирите „Хилендар“, „Дионисиат“, „Григориат“ и „Св. Павел“.
* Източник: Voria.gr
