Бивш дипломат във Ватикана и професор по богословие в Скопския Богословски факултет ще оглави Дебърско-Кичевската митрополия – това е игумен (офикия между йеромонах и архимандрит) Георги (Гьоргиевски), който беше замонашен преди две седмици в манастира „Св. Георги“ в Криви дол край Скопие, ръкоположен за йеродякон и йеромонах в следващите два дни и възведен в сан игумен.
Македонските медии веднага съобщиха, че това пострижение е с цел Георги Гьоргиевски, който в продължение на десет години е бил началник на кабинета на архиепископа, да оглави овдовялата преди шест месеца епархия като единствен кандидат за този пост. Въпреки желанието на вярващи от епархията в синода да бъде разгледана поне още една кандидатура – тази на игумена на Бигорския манастир Антанийски епископ Партений, това не беше допуснато и северномакедонският синод избра единствения предложен от предстоятеля на МПЦ архиеп. Стефан кандидат – новопостригания монах игумен Георги. Датата на хиротонията на му в епископски сан ще бъде обявена допълнително.
Изборът без алтернатива е желание на църковното ръководство, а вероятно и на властите да не допуснат нежелан човек да оглави втората по значение епархия в страната, наричана също Охридска. Еп. Партений, който от 2020 г. беше викарен епископ на починалия миналата година Дебърско-Кичевски митрополит Тимотей, беше изолиран от процесите в епархията веднага след смъртта на нейния ръководител. Сред обвиненията, които му се отправят периодично в медиите, са пробългарски и прогръцки симпатии.
Новият Дебърско-Кичевски митрополит Георги е роден през 1968 г. в Скопие. Завършва православната духовна семинария „Св. Климент Охридски“ в Драчево край столицата през 1986 г. и Богословския факултет в Скопие през 1990 г. През 1993 г. започва следдипломна квалификация в Източноцърковния институт в Регенсбург, Германия, а през следващата година заминава за Рим, Италия, където през 1996 г. завършва магистратура, а през 2000 г. защитава докторска степен по библейски науки във Факултета по богословие на Папския университет „Грегориана“ в Рим.
След завръщането си през 1999 г. в продължение на две години преподава в семинарията Стар Завет, Църковнославянски и Старогръцки език, а от 2001 г. преподава в Богословския факултет в Скопие Въведение и Тълкувание на Стария Завет и Библейска история с археология. От 2000 до 2010 г. изпълнява длъжността началник на кабинета на архиепископа, а от 2000 до 2007 г. е и секретар на Американско-Канадската православна епархия на МПЦ. В периода 2010-2014 г. е посланик на Република Македония във Ватикана. След края на мандата се завръща като професор във факултета, а в периода 2016-2023 г. е два мандата декан.
От 2020 г. е генерален секретар на Македонското библейско дружество. Участва в редакционния екип по подготовката на ревизираното издание на превода на Св. Писание през 2006 г., координатор е на превода на Новия Завет (2023 г.) и Псалмите (2024 г.) от оригиналните езици. Автор е на няколко книги и множество научни трудове.
През 2017 г., когато е декан на Богословския факултет в Скопие, той коментира писмото на македонския Св. Синод до Българската православна църква, в което се отправя молба тя да бъде призната за „Църква-майка“ в случай, че признае автокефалията на МПЦ–ОА: „На Балканите цялото православие е роднински свързано, а почти всички съвременни национални църкви имат за своя майка Вселенската патриаршия. Но тъй като използваме майчинството като парадигма за нашите църковни отношения, нека си припомним, че то е изключително голям дар, но и още по-голяма отговорност… Истинската майка не се срамува от своето дете, не го обезличава, не е себична и се радва еднакво както на деня на неговото раждане, така и на деня, в който то ще бъде готово да си тръгне и да създаде собствен дом“.
