Известният богослов архим. Кирил (Говорун) съобщи в своята социална мрежа: „Разбрах от достоверни източници, че едно от исканията, които Путин е предал на Тръмп, е било изгонването на Вселенската патриаршия от Истанбул“. Информацията не е потвърдена от други източници, но вече предизвика полемика в социалните мрежи.
„Религиозният елемент“ е важна част от политиката на Кремъл, който продължава да се представя за „защитник на Руската православна църква в Украйна“ – както официално наричат Украинската православна църква. Прекратяването на „ограниченията“ срещу нея от страна на Киев е една от точките в предложения в Истанбул руски план за спиране на огъня. Със „защита на каноничната църква“ Путин оправда и навлизането на руската армия в Украйна преди три години.
Руската политика през 20 в. – както в царска Русия, така и при атеистичния Съветски съюз – последователно се опитва да „детронира“ Вселенската патриаршия и да заеме мястото ѝ като Трети Рим. След 2000 г. темата се връща в официалната реторика на Кремъл и на Московската патриаршия с аргумента, че Русия е „естественият“ център на световното православие. Тези амбиции се засилиха през последните десет години при управлението на Путин, включително и чрез оказване на политически натиск върху турската държава и опити да компрометира Патриаршията пред нея. Руснаците я наричат пренебрежително „турска патриаршия“, която нямала паство. След обявяването на „Света Софѝя“ за джамия руската пропаганда, насочена към православните среди, твърди, че „патриархът е заложник на Анкара“ и затова трябва да се премести „в православна страна“. Пред турски националистически кръгове се използва аргументът, че патриархът носи незаконно титула „Вселенски“, с което нарушава турското религиозно законодателство и др. под.
Тази идея е възниквала и в други критични моменти от новата история. В периода 1922-1925 г. Турската република поставя под натиск Вселенската патриаршия, а в самия Фенер се обсъжда евентуално пренасяне на катедрата на Света гора или в Солун. В този момент Съветска Русия води антицърковна политика, но бялата емиграция и части от Руската православна задгранична църква вече говорят за „спасение на центъра на вселенското православие“ под славянско покровителство. Директна държавна стратегия за намеса обаче липсва.
Периодът 1943-1948 г. е времето на т. нар. съветски завой и на опита Москва да стане „всеправославен Ватикан“. Сталин реабилитира Московската патриаршия (1943 г.) като външнополитически инструмент. Именно тогава, през юли 1948 г., е свикано Всеправославното съвещание в Москва, формално по повод петстотингодишнината от руската автокефалия. Целта е да се демонстрира, че Москва може да събира православието и да обезсмисли ролята на Константинопол. В този дух някои обясняват и решението на РПЦ от 2016 г. да бойкотира Всеправославния събор на Крит, който беше подготвен и организиран с водещата роля на Вселенската патриаршия като главен координиращ център в Православната църква.
В ново време идеята седалището на Вселенската патриаршия да се измести извън Турция е изказвана и в гръцката диаспора. През 2018 г. влиятелният американец с гръцки произход Евстатиос Вальотис заяви по време на получаване на почетна докторска титла в САЩ, че или Американската архиепископия трябва да стане автокефална, или Вселенската патриаршия да бъде преместена в САЩ.
Патр. Вартоломей категорично отхвърля възможността седалището на Вселенската патриаршия да бъде преместено от Константинопол в друга държава. „Дори не го обмисляме“ – заяви той през 2010 г. пред поклонници от Гърция след празничната св. Литургия в храма „Св. Апостоли“. Патриархът подчерта, че наследството на Вселенската патриаршия е твърде древно и твърде тежко, за да бъде „вдигнато“ и преместено другаде. Центърът на православието, както заяви той, не може да бъде откъснат от историческия си корен в Константинопол – мястото, където е пребивавала Патриаршията в продължение на почти хиляда и седемстотин години.
Ако информацията за искането на Путин към Тръмп за оказване на американски натиск за преместване на Патриаршията от нейния древен център е вярна, това е първи руски опит за физическото изместване на Фенер от Истанбул като част от идеологическата война за „духовното сърце на Византия“.
