Кипърският архиеп. Георги в качеството си на местоблюстител на катедрата в Пафос пристигна в града и се срещна с бившия Пафоски митр. Тихик, като му предостави за подписване декларация – изповед на вярата, която включва категоричен отказ от движението на „оградилите се“ и разграничаване от всички техни последователи. „Оградилите се“ е ново схизматично движение в Гърция, възникнало сред клирици, които считат, че Съборът на Православната църква в Крит е бил „икуменически“.
Според думите на архиепископа това е последна възможност, дадена от Светия Синод, за да бъде намерено помирение и да се върви към нормализиране на положението. В декларацията се настоява Тихик да потвърди, че признава решенията на вселенските и поместни събори, включително и тези на Критския събор от 2016 г., както и решенията на Кипърската църква. Критският събор е споменат, тъй като именно той е поводът за новата вълна на "ограждане" в Гръцката църква и Кипърската църква.
„Очаквам от един свободен човек да избере свободно дали ще подпише, или не“, заяви Архиепископ Георги, подчертавайки, че в случай на отказ Светият Синод ще преразгледа ситуацията въз основа на новите обстоятелства. Архиепископът е дал указания на Тихик относно формулировката на декларацията, като му е предоставил време да я обмисли. Решението се очаква в близките дни.
Освен това предстоятелят на Кипърската църква е провел и среща с представители на привърженици на Тихик, на които е обяснил неотменимостта на синодалното решение.
Архиепископ Георги постави под запрещение за шест месеца отец Димос Серкелидис, представител на „оградилите се“ и ръкоположен именно от митр. Тихик, който служи в Гърция, без да споменава местния архиерей. Случаят ще бъде предаден на Църковния съд, като не се изключва възможността за пълно низвержение (отнемане на свещенически сан).
Съборът на Православната църква в Крит през 2016 г. даде повод за поредния изблик на зилотски настроения в Православната църква в Гърция, след смяната на църковния календар в първата половина на 20 век. Както и при старокалендарния разкол, така и този започва с т. нар.“ограждане“ – отказ на свещеници да споменават при богослужение своя архиерей, който е започнал да служи по новия календар, респ. не осъжда, а приема решенията на Всеправославния събор в Крит. Този преходен етап продължава, докато се намери епископ, който да се присъедини към „оградилите се“ и да започне да ръкополага свещеници, а те съответно създават нова общност около него. В някои случаи „ограждането“ става част от еклезиологията (учението за Църквата) на старокалендарната фракция, както е в случая с митр. Киприян Куцумба (синод на противостоящите в Гърция, разклонение на който са българските старостилци). В този случай отделилите се признават „наличието на благодат и тайнства“ в официалната църква, но се „ограждат“ от нея (нямат евхаристийно общение), за да се предпазят от някое еретично учение.
