След анексирането на четири украински региона от Руската федерация броят на религиозните общини на тези територии намалява повече от два пъти – от 1967 организации са останали само 902, установи „Новая газета Европа“.
Частично това се дължи на масовото преселване на населението и на разрушенията. Ако обаче бойните действия бяха единственият фактор, броят на общините от различни вероизповедания щеше да намалее равномерно, а това не се случи: най-вече са засегнати тези, които не са подчинени на Московска патриаршия.
Например, броят на енориите на Украинската православна църква (УПЦ), по-късно включени в Руската православна църква (РПЦ), намаля 1.4 пъти, докато броят на протестантските общности намаля 3.6 пъти. Римокатолическата църква е почти напълно унищожена: от петнадесет нейни енории е останала само една, а от четиридесет и девет енории на Украинската гръко-католическа (т. е. униатска) църква – нито една. Енориите на Православната църква на Украйна (ПЦУ), създадена през 2018 г. и независима от Москва, също са напълно ликвидирани.
Като цяло, броят на религиозните организации, които не са непосредствено подчинени на Московска патриаршия, е намалял пет пъти по време на окупацията.
Само в някои случаи ликвидацията на общностите се основава на официални забрани. Например, в РФ са забранени „Свидетелите на Йехова“ и протестантската църква „Ново поколение“ – тяхната дейност в окупираните територии е прекратена.
В повечето случаи обаче натискът е извън правното поле: няма официално обосноваване, но общностите все пак не могат да продължат дейността си. Например, Украинската гръко-католическа църква е забранена само в една от окупираните от РФ области – Запорожка, но на практика нейната дейност е напълно прекъсната във всички окупирани региони.
Религиозното „прочистване“ се осъществява чрез насилие и репресии: свещеници са убивани, отвличани, арестувани и депортирани. В резултат от това църквите са принудени или напълно да преустановят дейността си в окупираните райони, или да преминат в нелегалност – заради безопасността на клириците и вярващите.
Храмовете на прогонените от регионите църкви са или заемани от РПЦ, или преустройвани за нуждите на окупационните власти. Например, в Мариупол РПЦ зае храма на ПЦУ. В друг храм на ПЦУ в Новоазовски район е разположена морга, а протестантският храм в Мелитопол се използва като концертна зала за руските военни.
Натискът не се ограничава само до „враждебните“ на РПЦ деноминации. Дори УПЦ – единствената в Украйна, призната от Московска патриаршия за канонична – е поставена под пълен контрол. Всички нейни енории са анексирани и включени в РПЦ, а от свещениците се изисква лоялност към руските власти, отказ от украинска идентичност и участие в пропагандни дейности. Много клирици отказват такова „сътрудничество“ и напускат окупираните територии. В районите, контролирани от Украйна до 2022 г. (без т. нар. „ЛДНР“), само около половината от свещениците са останали на постовете си след нахлуването на руските войски. Останалите са назначени след окупацията, което показва масовото изменение на религиозната карта под натиска на Москва.
От МП постепенно заменят и църковното ръководство: в три от осемте епархии в окупираните региони украинското духовенство е сменено с „проверени“ кадри от РФ. Това е част от плана на РПЦ за установяване на пълен контрол над религиозния живот в анексираните територии, твърди „Новая газета Европа“.
