От 16 до 20 септември в Атина се проведе Двадесет и шестата Международна научна конференция по канонично и църковно право, озаглавена: „Минало, настояще и бъдеще на каноничното право“.
Тя е организирана от митрополията на Перистери и Общество за право на Източните църкви (Австрия), чийто председател сега е Перистерийски митрополит Григорий (Папатомас), преподавател по канонично право в Богословския факултет на Атинския национален и Каподистриев университет.
В срещата участваха специалисти по канонично право от различни държави, а в програмата бяха включени и двама българи: прот. д-р Добромир Димитров – преподавател в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“ и зам.-секретар на Обществото по право на Източните църкви, и д-р Александър Смочевски – специалист по канонично право и доктор по богословие на Солунския богословски факултет, където и преподава като асистент от миналата учебна година.
В словото си при откриването митр. Григорий (Папатомас) очерта проблемите и задачите, върху които ще разсъждават участниците в срещата: „Събрали сме се, за да размишляваме заедно и съвместно върху отделни въпроси, които ще определят бъдещето на Каноническото право както в практическия живот на всяка църква, така и в академичната област“.
Той определи каноничното право като математиката на богословието и негов пророчески глас, поради което е много важно каноничното право да е живо и действено, а не да се задоволява с хамелеонски адаптации.
„Общоприето е, че каноничното право през първото хилядолетие се различава от каноничното право през второто хилядолетие от църковния живот. Ние трябва да решим кое канонично право ще следваме днес: каноничното право на архетипната (първообразната, бел. ред.) еклисиология на първото хилядолетие, което се отличава с онтологично съдържание и ясна есхатологична насоченост, или каноничното право на културологичната еклисиология на второто хилядолетие, когато в каноническата област са се натрупали много културни напластявания. Имаме ли волята да ги изследваме научно и изследователски и какви ще бъдат каноничните критерии за тяхното отстраняване? Ще потърсим ли отново архетипното канонично право от първото хилядолетие, или ще пристъпим към нова каноническа парадигма, която да отговори на новите въпроси на все по-бързо променящия се външен свят?“.
Участниците бяха приети и от Атински архиепископ Йероним, който отбеляза важността на дискутираните теми за църковния живот, тъй като каноните са създавани през вековете на събори именно в опит да се решават проблемите, пораждащи разделения в Църквата. „А днес трагичното е, че вместо да съжаляваме и да се опитваме чрез различни събития да се срещнем и да обсъдим нещата, които ни разделят, ние оставяме разделението да се умножава и да расте“, заключи архиепископът.
