Нови научни доказателства сочат, че Торинската плащаница е създадена по времето на Иисус Христос, подкрепяйки по този начин хипотезата, че тя е автентична.
Италиански изследователи използват нова техника с рентгенови лъчи, за да датират материала на плащаницата и потвърждават, че тя е създадена по времето на Иисус Христос преди около две хиляди години.
Какво знаем досега за Торинската плащаница?
Торинската плащаница представлява парче ленен плат, върху което е отпечатан образът на мъж с брада, като се смята, че разположението му върху плата съответства на тялото, което е било разпънато и наранено.
В продължение на много години плащаницата е предмет на спорове между религиозни и научни общности, тъй като се твърди, че именно това е плащаницата, върху която е било положено тялото на Иисус Христос след свалянето Му от Кръста, докато някои научни изследвания твърдят, че тя е просто човешко дело, в което няма нищо свръхестествено.
Плащаницата представлява жълтеникав ленен плат с дължина 4.3 м и ширина 1.1 м, който се съхранява в катедралата в Торино от 1578 г. насам. Доскоро учените я датираха от Средновековието.
Нови данни сочат, че плащаницата е от времето на Господ Иисус Христос.
През 1988 г. международен екип от учени анализира малък фрагмент от плащаницата с помощта на въглеродно датиране (14C), което показва, че тя вероятно е създадена някъде между 1260 и 1390 г. Извършено е аналитично радиовъглеродно датиране в три различни лаборатории и се стига до заключението, че платното е изтъкано през Средновековието.
След неотдавнашно изследване на италиански учени сериозно се обмисля фактът, че условията на запазване на тъканта могат да променят надеждността на резултатите от радиовъглеродното изследване. По-конкретно италиански изследователи, използвайки нова рентгенова техника, са се опитали да датират материала, като са стигнали до заключението, че той наистина е бил изработен по времето на Спасителя, преди две хиляди години.
За новото изследване учените от Италианския институт по кристалография към Националния съвет за научни изследвания са използвали техниката на широкоъгълното рентгеново разсейване (WAXS). Тази техника изчислява физическото въздействие на времето върху целулозата на лена, като по този начин се оценява времето на неговото производство.
Екипът използва рентгенови лъчи, за да изследва шест малки проби от тъканта на Торинската плащаница, за да открие малки детайли от структурата на лена и моделите на целулозата. Целулозата е съставена от дълги последователности от молекули глюкоза, които се разпадат с течение на времето, разкривайки възрастта на материята.
За да датира плащаницата, екипът използва редица параметри, включително температура и влажност, които предизвикват силно разграждане на целулозата.
Екипът също така сравнява плащаницата с образци от други платна, изтъкани между 1260 и 1390 г., без да открие съвпадения.
Водещият автор на изследването, Либерато де Каро, обяснява в изявление, че изследването от 1988 г. логично трябва да се смята за грешка, защото „по правило текстилните проби са подложени на всякакви форми на замърсяване, което е невъзможно да се отстрани напълно от датираната проба“. „Ако пробата не е била предварително добре почистена, радиовъглеродното датиране с въглерод 14 не е надеждно“, отбелязва той.
* Източник: Orthodoxia info
