На 20 август Върховната рада (народното събрание) на Украйна прие бурно дискутирания закон №8371 за „забрана на дейността на РПЦ в Украйна“.
Като причина за приемането на този закон в началото на документа се казва: „Като се има предвид фактът, че Руската православна църква е идеологическо продължение на режима на държавата-агресор, съучастник във военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, извършени от името на Руската федерация и идеологията на „руския свят“, дейността на Руската православна църква в Украйна е забранена“.
Тъй като РПЦ няма пряка дейност в Украйна, с изключение на окупираните от руската армия епархии, където църковната власт премина на пряко подчинение на Московска патриаршия или беше сменена с руски митрополити, законът предвижда съдът да може да забранява в Украйна дейността на църквите, които са част от РПЦ.
Формално в закона никъде не се споменава УПЦ, но се задължава Държавната служба по етнополитика и свобода на съвестта да определи кои от функциониращите църкви в Украйна са подчинени на РПЦ. Още в началото на 2023 г. този орган направи извод, че УПЦ е структурно подразделение на РПЦ и поради тази причина става ясно, че законът се отнася тъкмо за УПЦ.
Според процедурата, описана в закона, тази служба издава предписание на съответното юридическо лице да се освободи от връзката си с държавата-агресор чрез подчинената ѝ църква (РПЦ). Ако това предписание не бъде изпълнено, комисията се обръща към съда с молба да забрани дейността на това юридическо лице в Украйна.
Решението на съда на първа инстанция за забрана на дадената църква може да бъде оспорено във Върховния съд на Украйна.
УПЦ обаче не е едно юридическо лице, а се състои от епархии и енории, всяка от които е юридическо лице. С други думи, на практика УПЦ се състои от десетки хиляди юридически лица. Поради тази причина такива предписания трябва да бъдат издавани на всяко юридическо лице поотделно – от митрополиите до всеки селски храм. Иначе казано, законът предполага отмяна на регистрацията на всеки храм, манастир, митрополия, а не на УПЦ като цяло.
Най-вероятно такова предписание ще бъде изпратено първо на Киевска митрополия, а след това на епархийските структури по областите. Поради тези причини първите прецеденти със съдебна забрана на общини на УПЦ могат да се очакват след около година.
Законът обаче дава право на държавата още преди да приключат съдебните спорове да отнема от тези църкви храмовете и комплексите, които представляват паметници на архитектурата и са държавна собственост, като прекъсне едностранно договорите за аренда със съответната църква, т. е. с УПЦ. Такива религиозни обекти в Украйна със статут на архитектурен паметник, които държавата е отдала под наем на УПЦ, са около три хиляди. На този принцип УПЦ беше лишена от монополното си право да ползва Киево-Печерската лавра, като под нейно управление останаха само няколко от църквите в комплекса, а други при искане се предоставят за богослужения и на автокефалната Православна църква на Украйна, създадена с томоса на Константинополската Вселенска патриаршия от края на 2018 г.
Предистория
През май 2022 г. УПЦ обяви със съборно решение независимост от РПЦ, но това нейно решение не се взема под внимание нито от украинската власт, нито от Московска патриаршия, нито от другите поместни православни църкви, включително и Българската.
Украинските власти поставят няколко изисквания, които според тях доказват фактическа, а не формална административна независимост от Москва, които ръководството на УПЦ не изпълнява.
От своя страна РПЦ подминава с мълчание решението за независимост на УПЦ, продължавайки да я смята за част от себе си и дори „защитава правата ѝ на единствено канонична църква в Украйна“.
Останалите поместни православни църкви се придържат към руската гледна точка по отношение на обявената независимост на УПЦ, а именно – че тя не е реална.
Първият опит за приемането на закона за „забрана на дейността на РПЦ в Украйна“ беше през януари 2023 г., но той се сблъска със съпротива на много от депутатите, включително и от управляващата партия „Слуга на народа“. В резултат от това проекто-законът беше преработван в продължение на година и нарасна от две страници на повече от двадесет, в който вариант беше приет на 20 август т. г. На практика той представлява подробна инструкция как да протичат съдебните дела и как да се регулира имуществото на църквите, които не изпълнят изискванията на закона.
Законът се сблъска със съпротивата на голяма част от депутатите поради критиките, които идваха от САЩ, където УПЦ наеха лобисти, за да повлияят на американските власти, които, от своя страна, да окажат натиск върху правителството на Украйна. Известният украински олигарх В. Новински и спонсор на УПЦ нае американския лобист Робърт Амстердам, който да защитава неговите лични финансови интереси, и, безплатно – интересите на УПЦ. В резултат от тази дейност дори кандидатът за вицепрезидент на Тръмп Джеймс Ванс обвърза преди няколко месеца предоставянето на военна помощ на Украйна със случая на УПЦ. Според американския политик „преследването от Киев на каноничната православна църква“ трябва да доведе до преустановяване на военната помощ на Украйна, необходима ѝ за защита от руската инвазия. Р. Амстердам написа дори писмо до Върховната рада, в което заплаши, че на депутатите, подкрепили закона, може да бъдат наложени санкции.
Приемането на закона
Според британската агенция BBC в Украйна през последния месец са се случили няколко събития, повлияли на настроенията на украинските депутати: „В началото на август внушителна делегация от членове на Радата посети САЩ и след разговори с представители на двете главни американски партии украинците се върнаха в Киев с ясно разбиране, че Вашингтон няма да реагира остро на каквито и да било стъпки по отношение на УПЦ“.
Освен това в началото на август Володимир Зеленски заяви ясно своята позиция по този въпрос, след като в продължение на месеци не се изказваше по проблема. В обръщение към народа на 10 август той спомена, че е провел съвещание относно решение, което „ще укрепи нашата украинска духовна независимост“.
Накрая, в навечерието на решаващия вот почти за първи път църковният въпрос беше коментиран от всесилния ръководител на президентската канцелария Андрий Ермак.
„Църквата в Украйна ще бъде избавена от влиянието на Москва. От съветско време църквата в Русия и за Русия е територия и уши на техните специални служби… За тях няма Бог, няма вяра. Това е параван за убийства и насилие“, казва официалният чиновник, който преди това оставаше настрана от църковните въпроси.
Към това трябва да се прибавят и няколко посещения по църковна линия във Фенер, при патр. Вартоломей. На 12 и 13 август предстоятелят на автокефалната Православна църква на Украйна митр. Епифаний (Думенко) посети седалището на Вселенската патриаршия. Малко по-рано там пристигна от САЩ архиеп. Елпидофор (Константинополска патриаршия). Според гръцките медии на срещата се е обсъжадало както предстоящото приемане на закона, така и отношенията между УПЦ и ПЦУ, които са все по-напрегнати, без възможност за диалог в този дух на крайно ожесточение. По неофициална информация в Украйна предстои да бъде открита още една църковна юрисдикция – екзархия на Вселенската патриаршия, която да даде възможност на църкви от УПЦ, които не искат да се присъединят към ПЦУ, но пък искат (или ще им бъде наложено) да се отделят от Московска патриаршия, да запазят стопанисваните от тях култови сгради.
Реакцията на УПЦ
Ръководителят на Информационно-просветния отдел на УПЦ Нежински митрополит Климент (Вечеря) нарече закона „противоречащ на украинската конституция и на редица международни задължения на Украйна, включително и такива, към които тя трябва да се придържа по пътя си на интеграция в европейското пространство“. „Всичко, което се случи около приемането на този закон, предизвика спомени за онова, което не само ни връща към атеистичната идеология от съветско време, но и към методите, с които тази идеология беше прилагана… Онези, които не разбираха Иисус Христос, Го разпънаха на кръст само по политически обвинения“, казва йерархът в коментар за BBC.
Киевски митрополит Онуфрий (УПЦ) не е коментирал ситуацията. Той служи на 19 август за Преображение Господне (по стар стил) в Успенския събор в Киево-Печерската лавра, но в проповедта си не засегна актуалния въпрос. Почитателите на митр. Онуфрий твърдят, че „като молитвеник той следва политиката на свещеното мълчание“, защото каквото и да каже, ще бъде изтълкувано във вреда на ръководената от него църква. Критиците му обаче смятат, че предстоятелят на една поместна църква, чиито вярващи са подложени на голямо изпитание, не може да се държи като исихаст и този начин на действие не е разсъдителен и благоразумен, а е отказ от поемане на отговорност, което е основното задължение на всеки църковен ръководител.
* По материали на BBC Украйна, orthodoxia.info, СПЖ и др.
