Изображение на Московския патриарх Кирил, поставено в приемната зала в патриаршеската резиденция в Даниловския манастир, възмути читателите в социалните мрежи. За картината стана известно, след като вчера на нейния фон говорителят на РПЦ Владимир Легойда огласи резултатите от заседанието на Св. Синод.
Първоначално потребителите на социалните медии помислиха, че става дума за колаж и недобронамерен опит да бъде компрометиран Руският патриарх. Впоследствие стана ясно, че картината е оригинална и на нея е отредено почетно място в патриаршеската резиденция, така че да бъде виждана от всички.
На картината патр. Кирил е изобразен в цял ръст на фона на трите ангели от иконата „Света Троица“ на Андрей Рубльов. В подножието на краката на патриарха е изобразена Светата Рус, а той е представен като стълб, който съединява земята и небето, при това, според художника, на едно равнище с трите Лица на Светата Троица.
Картината носи всички черти на религиозния кич и е очевидно конюнктурна. Тя обаче изпраща недвусмислено послание за официалната идеология в Руската църква в момента. Стряскащо е, че мегаломанията на изображението, което граничи с богохулство, не е разпозната като проблемна и картината е сложена на видно място, така че всички посетители в патриаршеската резиденция да я възприемат евентуално със страхопочитание и със съзнание за метафизичното място на патр. Кирил в историята.
Картината даде повод за хиляди коментари в социалните мрежи, включително и сатирични: „Патриархът вече се обожи и стана четвъртото лице на Троицата още приживе. Ясно е, че оригиналът на „Троицата“ вече е остарял и ненужен“.
Според по-сериозни коментари идеята е била да се представи патр. Кирил по подобие на Авраам като „баща на народите“:
В традиционната иконография обаче Авраам никога не е подчертан по същия начин, както Кирил: нито композиционно (Авраам почти никога не е изобразяван в центъра на композицията, а само в края и най-често на заден план); нито по отношение на съдържанието (той служи, угощава и не се „разкрива“ на фона на ангелите), нито в цветово отношение (върху фигурата му не е поставен цветови акцент). Тук Кирил се оказва „равен“ на Пресветата Троица и дори визуално я „превъзхожда“, като значително застъпва (затъмнява) централния ангел, а композиционно дори го „замества“.
За автора на портрета старозаветната теофанѝя (явяване на Бога, бел. ред.) като такава няма особено значение. Художникът не се интересува от Бога. За него е по-важно да „разкрие“ величието на Кирил. И резултатът е безсмислица – от семантична гледна точка образът на Кирил е първичен, а образът на Троицата – вторичен. Фактът, че патриархът е благословил да се окачи този бездарен „художествен продукт“ в резиденцията му, показва, че този образ му харесва…
