Красивите витражи на древните църкви и катедрали не само са украсявали помещенията, но и са прочиствали въздуха. Това съобщиха сензационно химици от Технологичния университет в Куинсленд, Австралия, цитирани от HiComm.bg. Различният цвят на стъклото във витражите бил придаван от добавки на наночастици злато или други метали. Именно заради благородния метал стъклото променяло състава на въздуха при нагряването му от слънчевите лъчи. Микроскопичните частици от жълтия метал с помощта на слънчевата енергия разрушавали различни летливи органични съединения. Последните са вредни за човека, дори в малки дози, точно колкото метанолът или въглеродният окис. Продукт на реакцията на очистване на въздуха бил въглероден двуокис, но в малко количество, което било безопасно за миряните в църквата.
"Средновековните майстори стъклари дори не са подозирали, че са използвали нанотехнология", казва на шега доцент Чжу Хуай Юн, ръководител на проекта. Векове наред хората се възхищавали на цветовете на витражите, отчасти и защото цветовете се запазват дълго, но никой не си е мислел, че днес тези стъкла ще се наричат фотокаталитични пречистватели на въздуха на основата на наноструктурата на златото. "Именно употребата на благородния метал е предопределила бъдещата му съдба на катализатор в много химически реакции", допълва ученият.