Латвийският парламент одобри изменения в Закона за Латвийската православна църква, с които се утвърждава нейната пълна самостоятелност и независимост от Руската православна църква. Това съобщи „Интерфакс“, позовавайки се на информационната агенция BNS.
Съответните изменения на закона бяха предложени от латвийския президент Егилс Левитс. Той заяви, че по този начин ще се възстанови историческият статут на Латвийската православна църква.
„Отказът от всякакви връзки с Московска патриаршия е важен въпрос за нашите православни, за цялото латвийско общество и за националната сигурност. Нашите православни се нуждаят от собствена, независима и самостоятелна църква в една независима, демократична и правова държава Латвия. Това е и винаги ще бъде позицията на латвийската държава“, заяви президентът.
С измененията се установява напълно отделен и независим статут на Латвийската православна църква с всички нейни епархии, енории и институции. В същото време в резюмето на законопроекта се казва, че правните промени не засягат каноничните въпроси.
Латвийската православна църква трябва да приведе устава си в съответствие с новите изисквания на закона до 31 октомври.
Руската православна църква осъди самостоятелното провъзгласяване на автокефалия на Латвийската православна църква. По-рано Отделът за външни църковни връзки на РПЦ заяви, че автокефалия на Латвийската православна църква може да бъде предоставена само от РПЦ, която е нейна църква-майка, и нарече намесата на държавата в църковните дела нарушение на църковното право и на латвийската конституция.
В православната традиция църковната автокефалия официално се провъзгласява от Вселенска патриаршия, след което новата автокефална църква се вписва в т. нар. диптих. През последните десетилетия РПЦ се опитва да промени това, но неучастието ѝ на Критския събор през 2016 г. спря изготвянето на общоправославно решение по този въпрос. В църковната история автокефалията в повечето случаи е предшествана от политическо решение на владетеля на съответната държава, което след по-кратък или дълъг период на непризнаване и схизма се узаконява от Вселенска патриаршия. Политическата воля предшества църковната, когато чрез църквата се прокарва политическо влияние на външна на съответната държава власт, от което местният владетел няма интерес.
