Ние всички легнахме да спим в един свят, а се събудихме в съвсем друг. Такъв, който никога повече няма да бъде същият. Такъв, в който никой от нас не е искал да живее. Почти никой…
Сърцето е препълнено с болка. Болка, която не може да бъде облекчена. И чувството за вина от усещането за невъзможност да спреш случващото се. И ти се иска отново да заспиш, да се събудиш и разбереш, че всичко това е било страшен сън, но все пак само сън.
Това обаче е реалността, в която ни предстои да живеем. И всички ще се променим по един или друг начин заради нея. Днес е много трудно да се говори за това, което се случва… По много причини. Но трябва поне да разбираме какво се случва. И ние, християните, трябва да помним, че нямаме врагове, имаме братя и сестри. Които трябва да обичаме, за които сме длъжни да се молим. За това да ги запази Господ. За това те да не ни смятат за свои врагове. За да не обвиняват нас, хора като тях, за бедата, която ги е сполетяла. Тя дойде при всички нас.
Игумен Нектарий (Морозов) е клирик на РПЦ-МП, Саратовска митрополия, професионален журналист (работил при конфликтите в Чечения и Приднестровието), завършил и богословие, известен автор на богословски съчинения. Става монах и клирик в Саратов при епископ и после митрополит Лонгин (Корчагин), възпитаник на Духовната академия в София.
Източник: Правмир
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8qdch
