Митрополитът на Антиохийска патриаршия за Германия и Централна Европа Исаак публикува своето виждане по въпроса за междуцърковните разпри и напрежения през последно време. Може да се предполага, че в голяма степен то съответства на позицията на Антиохийската патриаршия, която е проруски настроена.
Всеки ден четем новини за спора между Константинопол и Русия, който се превърна в открита конфронтация, в която и двете страни се борят да докажат своята правота и легитимност в това, което твърдят.
В същото време благодарим на Бога, че Православната църква все още има привилегията да разполага с разумни хора, които ясно представят болестта, която ни е сполетяла, и изискват от двете страни да се върнат на кръглата маса, за да разрешат различията си в присъствието на своите братя, които носят същата отговорност и изпитват същата болка за случващото се в православието.
Като архиерей, който живее в една комплексна част от т. нар. православен свят, т. е. в Европа, бих искал да изразя своето виждане за тази криза, която нараства всеки ден и засяга нашето съществуване и приемственост. За съжаление повечето от тези, които пишат по тази тема, живеят в един монолитен свят, където мнозинството са руснаци или гърци.
За никого не е тайна, че корените на проблема са много стари. Нашите братя в Константинопол имат старо и трайно усещане, че нашите руски братя искат да си присвоят техните претендирани исторически права.
Руснаците, от друга страна, усещат стремеж от страна на Константинопол да им отмъсти и да ги фрагментира, и че ще го направи, когато се появи възможност, дори и чрез нов прочит на историята и на произтичащите от нея правила.
Претенциите на Константинопол са за неговите права и привилегиите, които той е придобил за себе си и които са му дали легитимността, за която претендира днес.
Връщам се към сегашната болезнена реалност, която ни пречи да се съберем около една маса в страна, където всички сме чужденци, където служим на нашите братя, повечето от които са се озовали там заради трудностите на живота.
Какво свидетелство даваме ние като православни на народа на тази страна (Германия), когато сме разделени и не можем да се срещнем и да създадем общо бъдеще за всички с оглед на факторите, които се появяват в този свят и които неизбежно ще променят неговата демографска карта?
Според моето скромно мнение корените на настоящата криза са във времето далече преди Събора в Крит. Започна се, когато не беше решен по сериозен начин и на съборно начало спорът за Църквата в Катар, който започнаха нашите братя от Йерусалимската църква и който причини болка на Антиохийската църква.
Това се случи, когато въпреки призивите, които отправихме по време на подготвителните срещи за Великия събор, Негово Светейшество Вселенският патриарх отказа да включи въпроса в дневния ред на срещата на главите на църквите, която се проведе през 2014 г. (във Фенер, бел. ред.), и останалите поместни църкви присъстваха…
Всички помнят възникналата ситуация, която е валидна и до днес: прекратяване на евхаристийното общение между църквите на Антиохия и Йерусалим. Проблемът остана до голяма степен незабелязан, въпреки че беше много важно да се спре и да се намери подходящо решение.
Ако беше решен тогава, нямаше да стигнем до това, което сме днес – нито в Украйна, нито в Александрия.
Представлявах нашата Антиохийска църква на последната подготвителна среща за Събора в Крит, провела се в Шамбези през (януари) 2016 г. Спомням си отстъпките, които добросъвестно направихме за възстановяване на отношенията в Православната църква и как, за съжаление, се отнесоха към тях от страна на Йерусалим, а всъщност и от други братя предстоятели – несериозно, с омаловажаване и безразличие. Това ни накара да не подпишем документите за Критския събор и по-късно да бойкотираме този събор.
И до ден днешен ни обвиняват, че под натиска на Руската църква сме бойкотирали срещата на Крит, което не е вярно, а е обикновена клевета, която няма основания освен в съзнанието на своите поддръжници.
Нашият Антиохийски синод, както заяви нашият отец, Негово Блаженство патриархът, реши да не присъства, тъй като нашето участие щеше да бъде непълно, тъй като нямаше да участваме в литургията поради конфликта ни с нашите братя от Йерусалим.
Днес, след повече от девет години, този проблем се повтаря под различни имена и всички четем какво се случва днес между Александрийската църква и Руската църква, за възможността за евангелизиране в Африка и кой има правомощията за това. Чудя се дали тези, които отиват в Африка от т. нар. свободни църкви, искат разрешение от патриарха на Александрия и цяла Африка или от други църковни отговорни служители там.
Разбира се, трябва да се върнем на кръглата маса и да обсъдим проблемите си в братска атмосфера, да дадем пример за съборния дух – този дух, който възхваляваме, когато ни е удобно.
Ако ли не, ще станем като синовете на този свят, които слушат само властниците, като тези, които се грижат за синовете на нашия век или за богатите, които купуват правата си с парите си.
