Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (6 Votes)
AS.jpgНа 89-годишна възраст в Москва късно снощи е починал изтъкнатият руски писател, историк и правозащитник, лауреатът на Нобелова награда за литература Александър Солженицин, съобщиха осведомителните агенции.

Както каза за руската агенция ИТАР-ТАСС синът на покойния, Степан,
Солженицин е починал в дома си, малко преди полунощ московско време, от остра сърдечна недостатъчност. Според неназовани източници на Интерфакс той е починал след прекаран инсулт.

Солженицин прeдизвика сензация в целия свят с книгата "Архипелаг Гулаг", в която разказа за съветските наказателни лагери. Ръкописът беше тайно изнесен от СССР и издаден през 1973 г. в Западна Европа и в САЩ.

Заради дисидентската си дейност и "Архипелаг Гулаг", която в СССР се разпространяваше нелегално, през 1974 г. писателят беше изгонен от СССР, живя дълго време на Запад, главно в САЩ, и чак през 1994 г. се завърна в родината си.

През последните години той е подготвял издаване на пълно, 30-томно събрание на съчиненията си.

През 2007 г. някогашният дисидент и изгнаник бе удостоен за творчеството си с висшето руско правителствено отличие - Държавната награда на Руската федерация. Обявявайки наградата, председателят на Руската академия на науките Юрий Осипов нарече Солженицин "автор на творби, без които е немислима историята на 20-и век".

Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в Кисловодск. Баща му, поручик артилерист, завърнал се от германския фронт на Първата световна война, загива при злополука по време на лов половин година преди раждането на сина си.

 Младежът завършва физико-математически факултет в Ростов на Дон. Две години учи литература задочно. Участва във Втората световна война, воюва на различни фронтове, през август 1943 г. е награден с орден "Отечествена война" и достига до офицерско звание капитан.

Арестуван е за откровените си писма до приятел от младежките си години, в
които описва престъпленията на Сталин. Осъден е на осем години лагер, част от тях прекарва в секретен научен институт, където затворници разработват тайни средства за телефонна връзка.

Този период от живота си описва в романа "В първия кръг". През 1956 г. е освободен, работи като учител на село и в Рязан.

Световна известност му носи повестта "Един ден на Иван Денисович", публикувана по време на "Хрушчовото размразяване" през 1962 г. Тогава тази книга е преведена и излиза и на български език.

Успява да публикува още четири разказа преди в Москва да бъде издадена строга забрана дори върху споменаване на името му.

През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, а през 1970 г. получава Нобеловата награда за литература. Формулировката е - "за нравствената сила, с която продължава исконната традиция на руската литература".

Четири години по-късно е изгонен от СССР. В родината му започват да
публикуват официално творбите му едва през 1989 г., преди това те се разпространяват в тайно внесени от запад издания.

През 1990 г. му връщат съветското гражданство.

Руският президент Дмитрий Медведев е изразил съболезнования на съпругата и синовете на писателя.

Съболезнования изказа и френският президент Никола Саркози, който нарече покойния "един от най-великите руснаци от 20-ти век, наследник на Достоевски".

"Солженицин по право влиза в пантеона на световната литература, каза Саркози и изтъкна гражданската смелост на писателя. "Той въплъщаваше инакомислието, книгите му бяха акт на съпротива", подчерта френският президент.

Съболезнования на семейството на писателя изрази и президентът на САЩ Джордж Буш.

"Безценен е приносът на Солженицин за културния и обществено-политическия живот на Русия. Името му завинаги е вписано със златни букви в историята на руската и световната литература, в историята на правозащитната дейност", отбелязва ИТАР-ТАСС.



Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33krd 

Разпространяване на статията: