Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

mhtera thekla 3На 23 май в Катерини, Гърция, почина монахинята-мисионерка на Африка майка Текла. Известна като майката на децата на Танзания, тя прекарва тридесет и пет години от живота си на африканския континент, а последните петнадесет мисионерства в Танзания.

На опелото, отслужено в манастира „Възкресение Христово – Емаус“ на епархията на Лангада (Лъгадина) от Иринуполския митрополит Димитрий (т.е. на Дар ес-салам, Танзания, Александрийска патриаршия), присъстваха десетки свещеници, монаси и африкански младежи. След това тялото на майка Текла беше погребано в гробището на обителта.

В словото си митрополитът разказа за нейния живот в служение на най-малките и онеправдани Христови братя и сестри.

„Африка, но и нашата Гърция обедня с отиването във вечността на сестра Текла (на гръцки – „слава Божия“) – монахиня, мисионерка, майка на децата на Африка. Тя е родом от Анхиало до Солун. Родена е през 1947 г. в благочестиво християнско семейство. Много млада приема монашество, през 1970 г. Всички познаваме смирението и простотата на характера ѝ, нейната доброта, безкористност и милосърдие, нейното благоговение и аскетизъм, сладкия ѝ глас и сини очи, които успяваха да съзрат всяка нужда на човека и особено на „най-малките ѝ чеда“… Тя живееше редом с нас, участваше в трудовете на нашата мисия, но беше различна. С жертвен дух служеше на децата на Африка, на Божиите деца, на „нейните деца“, както ги наричаше, в продължение на тридесет и пет години като истинска майка, сестра, служителка на любовта! Носеше наистина дяконския дух на православието, боголюбието и човеколюбието, на онези хора, които изразяват на дело вярата си в Бога и любовта си към ближния, към всеки човек и брат, „за когото умря Христос“.

Сърцевината на нейната духовност беше абсолютното доверие в божествената благодат, която винаги лекува болките и възпълва недостигащото.

В консуматорско време като нашето, на умножаване на нуждите и показно разхищение, тя беше образец на нестяжание и раздаване на благата. Пред лицето на хедонистичната култура тя беше напълно безразлична към себе си и своите „лични права“, а правеше всичко възможно да подкрепи ближния човек и най-вече децата.

Като истинска монахиня не упрекваше, не осъждаше, нямаше законнически дух, а беше истинска духовна майка, с доброжелателно разбиране се отнасяше към местните жители, идващи в нашия мисионерски център в Танзания. Тя беше активна по свой начин, общуваше, служеше, приготвяше ежедневно мляко и храна за стотици гладни деца, помагайки и молейки се!

Блажената монахиня Текла служи в продължение на четиридесет години в Александрийската патриаршия, в началото в Етиопия, а през последните петнадесет години в Танзания. За тези години беше служител на всички, не търсеше почит и признания и с обич се грижеше за хората, без да ги дели по произход, религия и народност… И днес друговерците мюсюлмани или нашите съграждани от езичниците в Танзания я наричат „мама Текла“. Нейната любов и смирение бяха тези, които доведоха в православието стотици самотни майки с осиротели деца.

Нека бъде вечна паметта ѝ, а нейните добродетели да са пример за всички нас. Амин.

Христос воскресе!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8pu3h 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]