Изборите за нов патриарх на Сръбската православна църква може да се отложат за м. май поради епидимиологичната обстановка, прогнозират църковни среди в Белград.
Според устава на Сръбската църква името на новия предстоятел трябва да бъде обявено най-късно три месеца след смъртта на предишния. Патр. Ириней почина на 20 ноември, а неговите пълномощия преминаха към Св. Синод. Местоблюстител стана Дабро-Босненският митрополит Хризостом, като най-възрастен от митрополитите.
Сръбски църковни медии отбелязват, че Сръбската църква в момента е в безпрецедентна ситуация в своята осемстотингодишна история, тъй като за много кратко време починаха предстоятелят патр. Ириней и вторият след него, Черногорският митрополит Амфилохий, който беше и екзарх на Печката катедра.
Според устава на СПЦ членовете на Архиерейския събор (в чиито компетенции е и избирането на предстоятел на тази църква) избират трима кандидати, а крайното решение се оставя на Светия Дух. В изборния процес се използва практиката на апостолския жребий (Деян. 1:15-26), въведен в СПЦ от времето на патр. Герман през 1967 г. като опит за противодействие на желанието на комунистическите власти да налагат свой кандидат.
Трите имена, събрали най-много гласове (поне половината), се поставят в пликове и после между страниците на напрестолно св. Евангелие, чете се молитва към Светия Дух, а след това определен от събора монах изважда един от пликовете и се прочита името на новия патриарх.
След въвеждането на „апостолския жребий“ в процедурата за патриаршески избор и при двата избора досега за патриарси са избирани йерарси, чиито кандидатури не са били смятани за най-вероятни. Патр. Ириней не беше сред фаворитите за патриарх, макар да беше сложен в групата на избираемите, а Сръбският патриарх Павле едва след деветия кръг на гласуване получи необходимия брой гласове от църковния събор, за да влезе в тройката кандидати.
През 2018 г. Сръбската църква обсъди промени в своя устав, които предвиждаха промяна в начина за избор на патриарх – да става вече не чрез жребий между трима излъчени кандидати, а с тайно гласуване и мнозинство от две трети от членовете на Архиерейския събор. Тогава обаче покойният патр. Ириней подкрепи запазването на „апостолския жребий“ и старата практика не беше променена.
Сред най-коментираните като вероятни кандидати за патриарх днес са Загребско-Люблянски митрополит Порфирий, Дабро-Босненски Хризостом (сега местоблюстител), Бачкият епископ Ириней, Будимско-Никшички епископ Йоаникий, епископът на Баня Лука Ефрем и Франкфуртски и на цяла Германия Григорий.
* В Архиерейския събор на СПЦ участват всички епархийски архиереи (т. е. без оставените „на покой“ и без викарните епископи, които нямат епархия, а само носят титли на т. нар. „древлепросияли“ епархии), а право да бъдат избирани в числото на тримата, от които чрез жребий да се избере новият патриарх, имат онези от тях, които имат епархия и са били епархийски архиереи в продължение на поне пет години (бел. ред.).