В четвъртък, 21 февруари, Св. Синод на Румънската православна църква прие декларация относно църковния проблем в Украйна. Румънската църква иска гаранции за запазване на румънския характер на 127 енории, предимно в Северна Буковина, които да бъдат оформени в румънски православен викариат, по подобие на украинския православен викариат, който действа от 1990 г. в Румъния.
Румънските епископи заявяват, че проблемът с разкола в Украйна е влязъл в задънена улица, тъй като в продължение на 30 години не е било направено нищо за неговото преодоляване, нито пък Московска патриаршия е търсила през този период общоправославно съдействие за разрешаването му.
Издаването на Томоса от страна на Вселенска патриаршия има за цел разрешаването на този проблем. Въпреки това проблемът за църковното единство в Украйна не е напълно решен, защото има голямо руско етническо население, което иска да поддържа преки контакти с Московска патриаршия. Румънският синод повтаря становището си, че Вселенска патриаршия и Московска патриаршия трябва да възстановят диалога за намиране на решение в новата ситуация. А ако те не успеят, трябва да се съберат предстоятелите на поместните църкви, за да регулират окончателно проблема. Водещо значение за признаване на Православната църква в Украйна от страна на Румънска патриаршия има бъдещият статут на румънските църковни общини в Буковина, които трябва да се обособят във викариат, да имат правото да служат на румънски език и да ползват румънски богослужебни книги.
Също така Румънската патриаршия ще поиска повече разяснение за статута на неканоничните епископи от т. нар. Киевска патриаршия на Запад, т. е. извън Украйна. След провеждането на консултации по тези два въпроса Румънската патриаршия ще се произнесе официално за новата Православна църква в Украйна.
И по-конкретно в решението на Румънския синод се казва следното:
1. В продължение на почти 30 години проблемът с разделението в Украйна не беше решен по никакъв начин. За неговото разрешаване не беше търсено православно посредничество, както се постъпи в случая с разкола в България.
2. Вселенска патриаршия реши да намери изход от тази задънена улица и даде томос за автокефалия на йерарсите, свещениците и миряните, които не са в единство с Руската православна църква и цялото православие. Въпреки това обаче томоса приеха само онези украински православни вярващи, които не бяха в общение с Московска патриаршия. Ето защо въпросът за единството на църквата в Украйна все още не е напълно решен. Съществува и голямо руско етническо население, което поддържа преки контакти с Московска патриаршия.
3. По отношение на напрегнатата ситуация в Украйна Св. Синод на Румънската църква повтаря становището си, изразено на заседанията на 24 май и 25 октомври 2018 г., а именно, че препоръчва на Вселенска и Московска патриаршия чрез диалог да намерят начин за разрешаването на този църковен спор, така че да се запази единството на вярата при съблюдаване на уважение към административно-пастирската свобода на духовенството и вярващите в тази страна (включително и правото на автокефалия) и възстановяване на евхаристийното общение между всички.
4. В случай на провал на двустранния диалог е необходимо да се свика среща на предстоятелите на православните църкви за решаване на съществуващия проблем.
5. За приемането на конкретно решение на скорошно заседание на синода приоритет ще има това, че в Украйна съществуват 127 румънски православни общини, особено в Северна Буковина, които сега са под юрисдикцията на УПЦ-МП. Необходимо е да се проведат реални консултации с тези румънски православни християни, които са загрижени за запазването на своята етническа и езикова идентичност.
6. По този въпрос е необходимо да се получат писмени гаранции от църковната и светската украинска власт, че етническата и езиковата идентичност на румънците ще бъде уважавана и че тези румънски православни могат да се организират в румънски православен викариат и да развиват духовни връзки с Румънската патриаршия, да ги поддържат, да получават и използват богослужебни и църковни книги на родния си, т. е. румънски език. Да отбележим, че в самата Румъния от 1990 г. действа украински православен викариат.
7. Също така Румънската патриаршия ще помоли Вселенската патриаршия да разясни проблема с неканоничните йерарси и свещеници на Запад*, които по-рано принадлежаха към бившата „Киевска патриаршия“.
След споменатите по-горе консултации Св. Синод ще изкаже своята официална позиция относно църковната ситуация в Украйна.
* Извиняваме се на читателите на Двери за неточния превод на т. 7 от изявлението на Румънския Св. Синод. В първоначалния превод е пропусната думата „на Запад“, т. е. Румънската патриаршия не поставя под съмнение каноничността на новоприетите украински епископи и клирици в Православната църква в Украйна, а има недоумение за статута на структурите на т. нар. „Киевска патриаршия“ извън Украйна – каквито има на територията на Румъния (бел. ред.).
