В Белград завърши Архиерейският събор на Сръбската православна църква, на който се очакваше да бъдат приети ключови промени в устава на тази църква. Такива обаче не бяха приети поради липса на църковен и обществен консенсус за тях. Архиерейският събор, който беше открит на 29 април символично в Печ (Косово), завърши своята работа на 10 май в Белград. Резултатите бяха представени в комюнике, разпространено от Бачкия еп. Ириней. В него се отделя специално внимание и на България, като отношенията с БПЦ, както и тези с Румънската църква, са определени като недобри:
„Съборът отбеляза със задоволство, че отношенията на Сръбската православна църква със сестрите православни църкви са безупречни, в дух на единство и любов, с тъжното изключение на Румънската православна църква, с която бяхме в близкото минало едно в Бога, и на безсмислените инициативи на Българската патриаршия, неканена и неканонично да се меси в решаването на въпроса за статута на разколническата „Македонска православна църква“. В този контекст се изразява пълна подкрепа за мъченическата сестра-църква в Украйна, подложена на гонения от сегашния Киевски режим“.
Българите са споменати още един път в негативен план в това комюнике редом с „албанските екстремисти в Косово“ и „румънските провокатори“:
„Албанските екстремисти продължават своите провокативни действия не само в Косово, но и във Вранска епархия (Прешево). Румънските пропагандатори засилиха своите действия срещу каноничния ред в Тимочка и Браничевска епархии като част от етнофилетисткия и политически проект за румънизиране на влашкото и влахоезично население в Източна Сърбия. По същия начин постъпват и някои български кръгове във Вранска епархия (Босилеград)“.
В контекста на последните събития от междуцърковните отношения е и взетото решение на Сръбската църква да отбележи „молитвено и достойно 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия“. В комюникето не се дава обяснение защо Сръбската патриаршия ще чества редом с 800-годишнината от своето основаване и акта на византийския император Василий II през 1018 г. за поставянето в Охрид на „архиепископ на България“ и фактическо основаване на Българска архиепископия, просъществувала 750 години (1018-1767 г.). Това видимо кореспондира с честванията на този юбилей в Македония, организирани от Македонската православна църква, на които е поканен и Българският патриарх Неофит.
Сръбските архиереи са решили да включат в своя църковен календар и трима новомъченици, убити от албанци в Косово в края на 19 и началото на 20 век. Това са свмчк Григорий Печки, брат на манастира към Печката патриаршия, чиято памет ще се отбелязва на 22 януари (7 февруари), мчк Василий, хлебопекар в Печ, чиято памет ще се чества на 29 април (12 май), както и мчк Босилко Райчич от с. Пасиана до гр. Гниляне (Източно Косово).
Съобщава се също, че в Сърбия ще пристигне от Ватопедския манастир Поясът на св. Богородица, носен от неговия игумен Ефрем, както и мощите на св. Лука Кримски.
