Епископ Иларион Алфеев, ръководител на епархията на РПЦ за Австрия и официален представител на тази църква при европейските организации в Брюксел, предлага да се възобнови дискусията за използването на съвременен руски език в богослужението, "която се превърна в тема-табу поради неудачното си начало през 90-е години".
"Ние обаче не можем да се скрием от този въпрос", заяви епископ Иларион на Петата международна богословска конференция, посветена на църковните тайнства, която се проведе в Москва. На кръглата маса в края на конференцията епископ Иларион каза, че проблемът за богослужебния език е особено остро поставен в мисионерския контекст и в частност в онези енории на Западна Европа, където служи той. "Младите руски енориаши, наследниците на нашите емигранти в Европа, говорят на развален руски, но не разбират нито една дума на църковно-славянски". Според него ръководството на Руската църква трябва да излезе със специален документ за "тези епархии, които се намират в мисионерска ситуация, където хората са слабо свързани със славянския език и дори с руския". Епископ Иларион със съжаление отбеляза обаче, че в новоприетата "Концепция за мисионерско служение" на Руската църква, която по принцип той оценява като много важен документ, липсва указването на възможност за използване на руски език в богослужението.
"Въпросът за богослужебния език е много сложен и нееднозначен, за неговото решение ще са нужни може би няколко десетилетия работа", счита епископ Иларион. В тази работа трябва да се имат предвид не само собствените проблеми на превода на богослужебните текстове, но и въпросът за тяхното възприемане. Например, дори и да е удачно да се преведе на руски Великият покаен канон на св. Андрей Критски, "все едно, той няма да бъде възприет слухово на 100 процента", тъй като "този текст е плод на една менталност, към която са се обръщали авторите на тези текстове, в него се споменават имена, които ние не помним и те не ни говорят нищо".
Смоленски митрополит Кирил в отговор отбеляза, че "проблемът за богослужебния език" е бил подготвен за обсъждане на поместния събор през 1917 г. "Тогава на никого и на ум не му идвало да каже, че човек, който повдига за обсъждане този въпрос, не е православен". Днес опасността е друга - "опасността за нашия съвременен живот се състои в това, че напълно нормалното богословско разномислие и желание да се изясни истината от мнозина се възприема като за политическа борба... Само някой да се опита да каже: не е лошо да обсъдим въпроса за езика, музиката или нещо подобно - и веднага ще се намерят такива, които да го нарекат крипто-католик, крипто-протестант, обновленец и т. н. Затова е много важно спокойно, без да се обвиняваме взаимно, да поставяме и обсъждаме такива важни въпроси."
Благовест Инфо
