В седмицата, когато светът ще отбележи 50 години от първото успешно изстрелване на изкуствен спътник на Земята, Ватиканът се включи в честването на годишнината с провеждането на космическа конференция, предаде Би Би Си. От в понеделник до петък около 200 учени от 26 държави, сред които САЩ, Великобритания, Италия, Германия, Русия и Япония, ще обсъждат проблемите на дисковите галактики. Форумът, който е под егидата на папския университет в Рим, е втори по рода си от 2000 г. и в него освен учени ще участват и монаси йезуити, работещи в астрономическата лаборатория на Ватикана.
Астрономите ще заседават в зали, където обикновено се обсъждат теологични въпроси, и ще се занимават с абстрактни формули и математически симулации за физическия произход на Вселената, студената тъмна материя и черните дупки. Според директора на Ватиканската обсерватория отец Хосе Фунес през последните години чрез космическите телескопи са били направени много вълнуващи нови открития, които трябва да бъдат обобщени. "Горещата тема днес са точно дисковите галактики", заяви той.
Отец Фунес има на разположение в обсерваторията малък екип от 13 учени йезуити, които се грижат за изследователските програми и същевременно си сътрудничат с много престижни университети от цял свят. "Искаме да покажем на света, че Църквата не се страхува от науката", обяснява отец Ги Консолманьо, член на екипа на отец Фунес и куратор на една от най-големите в света колекции от метеорити, съхранявана в лятната резиденция на папата в Кастелгандолфо. "Това е нашият начин да видим как Бог е създал Вселената". Конференцията започна с дискусия за нашата галактика - Млечния път, след което ще продължи с обсъждане на по-абстрактни проблеми за времето и пространството и за еволюцията на галактиките, звездите и планетите.
Католическата църква всъщност наблюдава небето от края на XVI век, когато по инициатива на папа Григорий XIII се формира специална комисия, която да реформира остарелия вече Юлиански календар. Благодарение на дейността й през 1582 г. се ражда доста по-усъвършенстваният Грегориански, който постепенно сменя стария. После идва времето на Галилео Галилей, наречен от Алберт Айнщайн бащата на модерната наука. През 1612 г. той пристига в Рим, за да сподели с йезуитите математици и философи наблюденията си на спътниците на Юпитер, но впоследствие е нападнат от католическите теолози, че поставя под въпрос написаното в Библията и е съден за ерес. Оправдан е и е реабилитиран от Църквата чак по време на папа Йоан Павел II.
Ватиканът създава първата си астрономическа обсерватория през 1789 г. в Кулата на ветровете край апостолическия дворец. През 1891 г. Ватиканът се сдобива с още една, която спира да функционира през 30-те години на XX век, а вместо нея е създадена нова в Кастелгандолфо, на 25 км югоизточно от Рим. От 1993 г. Ватиканът има и телескоп, разположен в Аризона.
Ватиканът създава първата си астрономическа обсерватория през 1789 г. в Кулата на ветровете край апостолическия дворец. През 1891 г. Ватиканът се сдобива с още една, която спира да функционира през 30-те години на XX век, а вместо нея е създадена нова в Кастелгандолфо, на 25 км югоизточно от Рим. От 1993 г. Ватиканът има и телескоп, разположен в Аризона.
