Руски кинематографисти снимат филм за св. Йоан Златоуст, 1600-години от чиято кончина беше отбелязана този месец в целия свят. Снимките на документалната лента ще бъдат правени през октомври на територията на съвременна Турция, където е бил архиепископ св. Йоан Златоуст, а също в Абхазия, където е починал в заточение. Режисьор на филма е Виктор Шкурко, получил много награди на фестивалите на православни филми. Предвижда се снимачната група да работи и в Турция.
Св. Йоан Златоуст е една от най-значителните личности в историята на Православната църква, един от тримата "светители" - "вселенски учители", наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само блаж. Августин. Най-известна е "Св. Божествена Литургия на св. Йоан Златоуст", която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.
Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Чества се на 13 ноември (не е изяснено, защо точно на този ден - б. р.), на 27 януари - Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на 30 януари - Деня на св. Трима светители (заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов).
Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско елитно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майката му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста Ливаний и философа Андрагатий в родния си град, а по-късно в Атина - красноречие и философия. Покръстен е в 369 г. и става аскет.
През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен "Златоуст" заради неговото красноречие. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.
Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове - както сред управляващата аристокрация, така и в някои църковни кръгове. На Халкидонския събор в 403 г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх (тогава е ползвана само титлата архиепископ - б. р.) на Константинопол три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на Църквата. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския г. Кукуз, след това (406 г.) в далечния Питиунт (дн. Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на 14 септември (Кръстовден) 407 г. в г. Комана по време на св. Литургия, след причастие със св. Тайни.
Литературното наследство на Й. Златоуст - трактати, писма (около 240) и проповеди - е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време досега от огромен брой по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза от печат в Париж през 1718 - 1738 г. в 13 тома.
Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Чества се на 13 ноември (не е изяснено, защо точно на този ден - б. р.), на 27 януари - Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на 30 януари - Деня на св. Трима светители (заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов).
Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско елитно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майката му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста Ливаний и философа Андрагатий в родния си град, а по-късно в Атина - красноречие и философия. Покръстен е в 369 г. и става аскет.
През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен "Златоуст" заради неговото красноречие. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.
Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове - както сред управляващата аристокрация, така и в някои църковни кръгове. На Халкидонския събор в 403 г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх (тогава е ползвана само титлата архиепископ - б. р.) на Константинопол три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на Църквата. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския г. Кукуз, след това (406 г.) в далечния Питиунт (дн. Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на 14 септември (Кръстовден) 407 г. в г. Комана по време на св. Литургия, след причастие със св. Тайни.
Литературното наследство на Й. Златоуст - трактати, писма (около 240) и проповеди - е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време досега от огромен брой по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза от печат в Париж през 1718 - 1738 г. в 13 тома.
