Новият патриарх на Румънската православна църква ще бъде избран на 12 септември от Църковната избирателна колегия, реши на заседание вчера Постоянната патриаршеска администрация, съобщават днес румънските вестници.
Според одобрения календар, на 11 септември след Светата литургия членовете на Светия Синод ще отслужат помен за 40 дни от смъртта на Теоктист, който почина на 30 юли. На следващия ден ще има заседание на Светия Синод за определяне кандидатите за вакантния пост и същия ден колегията ще избере патриарха.
Фаворити за поста, според румънските медии, са митрополитът на Молдова и Буковина Даниил, който е временен патриарх след смъртта на Теоктист, и митрополитът на Олтения Теофан.
В. "Котидианул" пише днес, че Националният съвет за проучване архивите на Секуритате (НСПАС) няма да може да провери агентурното минало на висшите духовници до края на месеца, както обеща преди два дни. Мирча Динеску от НСПАС заяви, че съветът ще провери духовниците, които ще се кандидатират, за да не се окаже след това, че са били сътрудници или дори офицери от Секуритате.
По думите на друг от членовете на НСПАС, ще бъдат проверени само досиетата на онези духовници, чиито имена се споменават най-често като възможни кандидати за поста.
Проверката обаче на всичките 49 члена на Светия Синод е невъзможна за толкова кратък период от време, посочва "Котидианул". За патриарх може да бъде избран само митрополит, архиепископ и епископ, който е начело на епархия. От техническа гледна точка обаче за този период от време е невъзможна проверката на всички митрополити, архиепископи и епископи, посочва вестникът.
В подкрепа на твърдението, че е възможно някой от кандидатите да е работил за Секуритате, Мирча Динеску даде пример с покойния вече митрополит на Ардял Антоний Пламадяла. Динеску заяви, че е запазено писмо, в което Пламадяла иска от Николае Чаушеску да го повиши в степен генерал, защото "вече достатъчно време е бил полковник", пише "Котидианул".
Динеску обясни защо му се струва възможно някои от свещениците да са сътрудничили на политическата полиция. "Струва ми се странно. Не мога да разбера как свещениците са ходили на семинари и конференции в чужбина и са оставали месеци наред там, как са разговаряли с румънските общности зад граница и никой не ги е питал за нищо", каза Динеску.
Вчера бившите президенти Йон Илиеску и Емил Константинеску отхвърлиха обвиненията на Динеску, че са оказвали натиск за това досиетата на свещениците да не бъдат оповестявани, пише още вестникът.
Със или без президентски натиск темата за досиетата беше грижливо заобикаляна както от Румънската православна църква, така и от политиците, посочва "Котидианул". Сътрудничеството със Секуритате и разсекретяването на досиетата беше тема табу за Църквата до лятото на миналата година, когато Върховният съвет по отбрана разпореди публикуване на досиетата на духовенството.
Дотогава единствената важна фигура от румънското православие, която веднага след 1990 г. призна, че е имала отношения с бившата политическа полиция, беше митрополитът на Банат Николай Корняну, припомня изданието.
Веднага след решението на Върховния съвет по отбрана три важни фигури от Румънската православна църква признаха, че са били подписали ангажимент със Секуритате и са писали информативни бележки. Това бяха архиепископът на Томи (Кюстенджа или Констанца) Теодосий, архиепископът на Алба-Юлия Андрей Андрейкуц и отец Юстин Маркис от църквата Ставрополеос в Букурещ, припомня вестникът.
В списъка на заподозрените за сътрудничество със Секуритате беше и покойният патриарх Теоктист.
Последната пречка, която Румънската православна църква опита да сложи на разследването на миналото на духовенството, датира от миналата година и дойде като реакция на доклада Тисмъняну, с който беше осъден комунизмът и който ни най-малко не пощади патриарсите, ръководили църквата по комунистическо време - Юстиниан Марина и Теоктист, припомня вестникът.
Светият Синод реши да създаде собствена комисия, за да проучи историята на Румънската православна църква въз основа на протоколи за сътрудничество с отговарящите за архивите. Смъртта на Теоктист поставя под въпрос съдбата на тази комисия, но независимо от това нейната цел беше не да прави разкрития, а да състави историческо и социологическо проучване за Румънската православна църква за период от един век, отбелязва "Котидианул".
По думите на друг от членовете на НСПАС, ще бъдат проверени само досиетата на онези духовници, чиито имена се споменават най-често като възможни кандидати за поста.
Проверката обаче на всичките 49 члена на Светия Синод е невъзможна за толкова кратък период от време, посочва "Котидианул". За патриарх може да бъде избран само митрополит, архиепископ и епископ, който е начело на епархия. От техническа гледна точка обаче за този период от време е невъзможна проверката на всички митрополити, архиепископи и епископи, посочва вестникът.
В подкрепа на твърдението, че е възможно някой от кандидатите да е работил за Секуритате, Мирча Динеску даде пример с покойния вече митрополит на Ардял Антоний Пламадяла. Динеску заяви, че е запазено писмо, в което Пламадяла иска от Николае Чаушеску да го повиши в степен генерал, защото "вече достатъчно време е бил полковник", пише "Котидианул".
Динеску обясни защо му се струва възможно някои от свещениците да са сътрудничили на политическата полиция. "Струва ми се странно. Не мога да разбера как свещениците са ходили на семинари и конференции в чужбина и са оставали месеци наред там, как са разговаряли с румънските общности зад граница и никой не ги е питал за нищо", каза Динеску.
Вчера бившите президенти Йон Илиеску и Емил Константинеску отхвърлиха обвиненията на Динеску, че са оказвали натиск за това досиетата на свещениците да не бъдат оповестявани, пише още вестникът.
Със или без президентски натиск темата за досиетата беше грижливо заобикаляна както от Румънската православна църква, така и от политиците, посочва "Котидианул". Сътрудничеството със Секуритате и разсекретяването на досиетата беше тема табу за Църквата до лятото на миналата година, когато Върховният съвет по отбрана разпореди публикуване на досиетата на духовенството.
Дотогава единствената важна фигура от румънското православие, която веднага след 1990 г. призна, че е имала отношения с бившата политическа полиция, беше митрополитът на Банат Николай Корняну, припомня изданието.
Веднага след решението на Върховния съвет по отбрана три важни фигури от Румънската православна църква признаха, че са били подписали ангажимент със Секуритате и са писали информативни бележки. Това бяха архиепископът на Томи (Кюстенджа или Констанца) Теодосий, архиепископът на Алба-Юлия Андрей Андрейкуц и отец Юстин Маркис от църквата Ставрополеос в Букурещ, припомня вестникът.
В списъка на заподозрените за сътрудничество със Секуритате беше и покойният патриарх Теоктист.
Последната пречка, която Румънската православна църква опита да сложи на разследването на миналото на духовенството, датира от миналата година и дойде като реакция на доклада Тисмъняну, с който беше осъден комунизмът и който ни най-малко не пощади патриарсите, ръководили църквата по комунистическо време - Юстиниан Марина и Теоктист, припомня вестникът.
Светият Синод реши да създаде собствена комисия, за да проучи историята на Румънската православна църква въз основа на протоколи за сътрудничество с отговарящите за архивите. Смъртта на Теоктист поставя под въпрос съдбата на тази комисия, но независимо от това нейната цел беше не да прави разкрития, а да състави историческо и социологическо проучване за Румънската православна църква за период от един век, отбелязва "Котидианул".
