Вчера, 17 юни 2007 г., в САЩ е починал на 90-годишна възраст архиереят на Православната църква в Америка Питсбъргски архиепископ Кирил (Йончев), завеждащ българските православни общини към ПЦА.
Покойният е роден на 26.2.1917 г. като потомък на стар възрожденски род от Панагюрище с име Илия Манчов Йончев. Останал сирак, през 1934 г. е приет в Софийската духовна семинария. После учи в Богословския факултет на Софийския университет и като студент се замонашва през 1941 г., след което е ръкоположен за дякон през същата година. На 6.6.1943 г. е ръкоположен за йеромонах. От 1944 г. специализира в Старокатолическия факултет в Берн, Швейцария. След ІІ световна война заминава за САЩ (1950 г.), където служи като свещеник в българската църква "Св. Георги" в Толидо. През 1959 г. е удостоен от българския Американски митрополит Андрей с офикия архимандрит.
През 1963 г. сам преминава, но привлича и повечето български православни общини в САЩ и Канада към Руската задгранична църква, "докато в България властва комунистически режим". За тази си заслуга е получил архиерейски чин от РЗГЦ с титлата епископ на Толедо (9.8.1964 г.) и съответно става член на синода им. Но на 20.12.1976 г. преминава към Православната църква в Америка (Orthodox Church in America), където на 15.101978 г. е избран за архиепископ на Питсбърг, Пенсилвания.
За тези свои действия дядо Кирил още като архимандрит е бил низвергнат от Св. Синод на Българската православна църква. Това обаче не било взето предвид от "сестрата" ПЦА, която (забележете!) поддържа канонически отношения с БПЦ, нейният предстоятел идва у нас на посещения и пр.
През 1993 г. архиепископ Кирил написа покайно писмо до Н. Св. Българския патриарх Максим и беше опростен от Св. Синод на БПЦ с обещанието, че той ще се върне заедно с всички български общини към БПЦ, още повече че вече нямаше комунистически режим в България. Това обаче не беше сторено. Независимо от всичко архиепископ Кирил идваше редовно в България и служеше с нашите архиереи.
Големият въпрос остава: какво ще стане с българските общини, които заедно с него отидоха в чужда юрисдикция? Те имаха специален статут, като се подчиняваха не на местния архиерей на ПЦА, а пряко на архиеп. Кирил Йончев, т. е. той имаше една "трансдиоцезна юрисдикция", ако е възможен такъв термин. Най-вероятно е тези общини сега да се претопят в на практика многоетническата ПЦА, смятат специалисти. Те вече не взимат свещеници от България, а ползват американци от най-различни народности.
През 1963 г. сам преминава, но привлича и повечето български православни общини в САЩ и Канада към Руската задгранична църква, "докато в България властва комунистически режим". За тази си заслуга е получил архиерейски чин от РЗГЦ с титлата епископ на Толедо (9.8.1964 г.) и съответно става член на синода им. Но на 20.12.1976 г. преминава към Православната църква в Америка (Orthodox Church in America), където на 15.101978 г. е избран за архиепископ на Питсбърг, Пенсилвания.
За тези свои действия дядо Кирил още като архимандрит е бил низвергнат от Св. Синод на Българската православна църква. Това обаче не било взето предвид от "сестрата" ПЦА, която (забележете!) поддържа канонически отношения с БПЦ, нейният предстоятел идва у нас на посещения и пр.
През 1993 г. архиепископ Кирил написа покайно писмо до Н. Св. Българския патриарх Максим и беше опростен от Св. Синод на БПЦ с обещанието, че той ще се върне заедно с всички български общини към БПЦ, още повече че вече нямаше комунистически режим в България. Това обаче не беше сторено. Независимо от всичко архиепископ Кирил идваше редовно в България и служеше с нашите архиереи.
Големият въпрос остава: какво ще стане с българските общини, които заедно с него отидоха в чужда юрисдикция? Те имаха специален статут, като се подчиняваха не на местния архиерей на ПЦА, а пряко на архиеп. Кирил Йончев, т. е. той имаше една "трансдиоцезна юрисдикция", ако е възможен такъв термин. Най-вероятно е тези общини сега да се претопят в на практика многоетническата ПЦА, смятат специалисти. Те вече не взимат свещеници от България, а ползват американци от най-различни народности.
