На път за хамбургската църква Bugenhagen Kirche тряба да пресечеш голямо шумно кръстовище, след което се озоваваш в тиха странична уличка. После преминаваш през малко полуосветено дворче и стигнеш до широко стълбище. Броиш: едно, две, три… тридесет и две стъпала! Задъхан спираш пред вратите на храма и… душата ти замира! Отвътре се носи мощният глас на Борис Христов в изпълнение на „Многая лета“. И после… камбанен звън, чийто ритъм се слива с ритъма на сърцето ти. Камбаните на „Св. Александър Невски“! Някой ненадейно отваря вратите на храма и за миг ослепяваш от блясъкa на свещите. Постепенно привикваш със светлината и ти се иска да извикаш като прогледналия от Евангелието: „… виждам човеците да минават като дървета… И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно“ (Марк 8:24-25). А дали не „проглеждаш“ и ти точно в този миг, „ослепен“ от светлината, идеща от храма?
Лутеранската църква Bugenhagen Kirche затвори за богомолци врати през 2003 г., за да ги отвори отново на 26 януари 2007 г., този път за православно богослужение. Повод стана учредяването на Българска православна църковна община в Хамбург. В студената зимна вечер, понесли домашно печени хлябове и баници, се стекоха българи от всички краища на града и околността. Българска реч, български икони, български свещеник… Едно „парченце Родина“ – както много образно се изрази дългогодишната радетелка и една от учредителките на общината г-жа Слава Янкова.
И още нещо правеше събитието не съвсем обичайно: многото деца. По-големите вплитаха в речта си български и немски думички, по-малките надаваха радостни викове, опитвайкаи се да „уловят“ светлината на свещите. „Vorsicht!“ („Внимавай!“) – хваща малка протегната ръчица намиращият се наблизо почетен консул на България г-н Имайер и като се обръща отново към високия гост от Kirchenkreis Alt-Hamburg (църковен регион Стари Хамбург) г-н Петерс, завършва прекъснатия разговор с думите: „Българите в Хамбург имат нужда от своя църква. Присъствието им тази вечер го доказва“.
Църквата в Бугенхаген, която е в ресора на г-н Петерс, е много подходяща с централното си разположение. Знае го и проф. Имайер. За българите в Хамбург той е много повече от длъжностно лице, защото не само разбира нуждите на общността, но и активно ѝ съдейства. Така беше преди седем години, когато се създаваше българското училище. Така е и сега, когато трябва да се осигури храм за редовни православни богослужения.
18:45 ч. Над утихналата зала се понася пеенето на свещеника. Ставаме на крака. От уважение към нашия Господ Иисус Христос. Но и от уважение към о. Юлиан, който пропътува немалкото разстояние от Берлин до Хамбург, за да не се чувстваме сироти.
След водосвета се извива дълга редица, прилична на вито българско хоро. Около седемдесет души – българи и немци – чакат търпеливо реда си, за да бъдат поръсени със светена вода и благословени от Христовия служител.
И отново над утихналата зала се понася благата реч на о. Юлиан. Този път, за да внесе пред Общото събрание предложението за учредяване на Българска православна църковна община. Гласуваме. Разбира се без „въздържали се“ и без „против“. Следва избор на църковно настоятелство от седем души и ревизионна комисия от трима души. Остава ни само още да си изберем име на църквата. Спираме се на св. братя Кирил и Методий. Та нали „в начало бе Словото“ и това, което ни обединява, особено в чужбина, се явява именно то, родното слово!
Сега вече можем да празнуваме. Баници, българско вино, осигурено от проф. Имайер и… родно кисело мляко! Приготвила го е специално за случая съпругата на консула.
Часът минава 21:00. Събитието е толкова хубаво, че не ни се иска да си тръгваме. Утешава ни все пак решението на свещеника: „На 10 февруари ще се съберем за Задушница“.
Тръгваме си. От утре ни чака работа по подготавка на документите за регистрация. Много разчитаме на помощта на о. Юлиан. И най вече, разбира се, на Божията помощ.
