Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (8 Votes)
BL_20001_707841.jpgБританската библиотека промени скандалния текст в обяснителната бележка към изложеното в Лондон Видинско евангелие. Там беше отбелязано, че средновековният ръкопис, дело на Ромил Видински по поръка на Иван Срацимир, е написан на “македонски църковно-славянски” език. Сега в обяснителната бележка присъства по-неутралното определение “славянски” език.

За скандалния факт алармира Руси Минев, преподавател в Университета в Кардиф, Уелс, в мейл, изпратен до Агенция “Фокус”. Минев посетил заедно със семейството си изложбата на средновековни български книги, посветена на приемането на страната в ЕС, когато се натъкнал на скандалното обяснение. “Като българи трябва да благодарим и да отдадем дължимото на Британската библиотека за трогателния начин, по който ознаменува присъединяването на България към ЕС, но същевременно сме длъжни да не допускаме компромиси с научната истина”, каза за “Фокус” нашият читател.

Сънародникът ни написа писмо до Британската библиотека, с което настояваше грешката да бъде отстранена. В писмото си той казва: “Мога ли (...) да се обърна към специалистите от уважаваната “British Library” по един въпрос, който ми направи впечатление в анонса на Видинското четвероевангелие и най-вече наименованието на езика, на който е написан ръкописът.

Той беше посочен като "македонски църковно-славянски" език. Доколкото знам и познавам, светът признава този език като стар църковнославянски. (...) Ако го наричаме македонски, дори по смисъла на местно наречие, няма ли и това да е доста далече от истината, след като езикът, използван в средновековната географска област Македония ... не е бил признат като такъв в тези отдалечени времена.

Отговорът на Британската библиотека вече е факт. Агенция “Фокус” разполага с пълния текст на институцията, който предоставя на вниманието на своите читатели:

“Драги д-р Минев,

Благодаря ви много за вашите добри думи. Тук в Славянската секция ние всички сме очаровани от факта, че и двата ръкописа са представени в Британската библиотека. И ние се надяваме, че средновековните славянски ръкописи от нашата колекция ще бъдат постоянно изложени в нашата галерия. С уважение към вашата справка аз не съм виждал оригиналните надписи, но мога да потвърдя, че в момента са променени към по-неутрално езиково определение “славянски” или ръкописи на кирилица. Езикът на тези ръкописи е определен като църковно-славянски в македонска версия в обединения каталог на славянските ръкописи в британски и ирландски колекции ["The Anne Pennington Catalogue"-On title page], събрани от Ралф Клеминсън. Лондон: Училище за славянски и източноевропейски изследвания, 1988 г., страница 118-119, каталожен номер МСС 015.47(със свободен достъп до читалня, цитирана литература А. Джурова и И. Дуйчев (1977) Славянски ръкописи от Британския музей и библиотека (София). Тази стандартна работна справка може би е била използвана за каталожно описание и за текста на описанието на експоната. Надявам се, че това ще ви помогне и ако се нуждаете от повече информация, вие може да се свържете с д-р Скот Маккендрик, ръководител направление ръкописи и куратор, отговарящ за славянските ръкописи в Библиотеката.

С най-добри пожелания,
Милан Грба
Куратор за Южните и Източните Европейски колекции
Британската библиотека”

"Ръководството на Британската библиотека няма никаква вина в правенето на анотации”. Това заяви проф. Аксиния Джурова, ръководител на Центъра за славяновизантийски проучвания “Иван Дуйчев”, в предаването “Преди всички” на БНР по повод скандала с Видинското четвероевангелие, за което се твърди, че е написано на “македонски църковно-славянски” език. Тя изрази мнение, че в такива случаи трябва да присъства специалист от съответната страна, който да защити аргументите за това какъв е един ръкопис.

“През 1977 г. с проф. Иван Дуйчев бяхме в Британската библиотека, за да подготвим изложба, която да включи най-ценните славянски ръкописи от библиотеката. Тогава беше направен първият опис на славянските ръкописи под редакцията на проф. Дуйчев. Преди нас и други учени винаги са определяли тези два ръкописа, които в момента са изложени – Иван-Александровото четвероевангелие и Четвероевангелието на митрополит Даниил, – като най-ценните български по произход и редакция ръкописи. И в двата каталога, които излязоха тогава, недвусмислено беше написано, че това са ръкописи с българска редакция”, категорична беше проф. Джурова.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3ad9p 

Разпространяване на статията: