Британската библиотека промени скандалния текст в обяснителната бележка към изложеното в Лондон Видинско четириевангелие. Там беше отбелязано, че средновековният ръкопис, дело на Ромил Бдински по поръка на Йоан Срацимир, е написан на „македонски църковно-славянски“ език. Сега в обяснителната бележка присъства по-неутралното определение „славянски“ език.
За скандалния факт алармира Руси Минев – преподавател в Университета в Кардиф, Уелс, в мейл, изпратен до Агенция „Фокус“. Минев посетил заедно със семейството си изложбата на средновековни български книги, посветена на приемането на страната в Европейския съюз, когато се натъкнал на скандалното обяснение. „Като българи трябва да благодарим и да отдадем дължимото на Британската библиотека за трогателния начин, по който ознаменува присъединяването на България към ЕС, но същевременно сме длъжни да не допускаме компромиси с научната истина“ – каза за „Фокус“ нашият читател.
Сънародникът ни написа писмо до Британската библиотека, с което настояваше грешката да бъде отстранена. В писмото си той казва:
„Мога ли… да се обърна към специалистите от уважаваната „British Library“ по един въпрос, който ми направи впечатление в анонса на Видинското четириевангелие и най-вече наименованието на езика, на който е написан ръкописът. Той беше посочен като „македонски църковно-славянски“ език. Доколкото знам и познавам, светът признава този език като стар църковнославянски… Ако го наричаме македонски, дори по смисъла на местно наречие, няма ли и това да е доста далече от истината, след като езикът, използван в средновековната географска област Македония… не е бил признат като такъв в тези отдалечени времена“.
Отговорът на Британската библиотека вече е факт. Агенция „Фокус“ разполага с пълния текст на институцията, който предоставя на вниманието на своите читатели:
„Драги д-р Минев,
Благодаря Ви много за Вашите добри думи. Тук в Славянската секция ние всички сме очаровани от факта, че и двата ръкописа са представени в Британската библиотека. И се надяваме, че средновековните славянски ръкописи от нашата колекция ще бъдат постоянно изложени в нашата галерия. С уважение към Вашата справка не съм виждал оригиналните надписи, но мога да потвърдя, че в момента са променени към по-неутрално езиково определение „славянски“ или ръкописи на кирилица. Езикът на тези ръкописи е определен като църковно-славянски в македонска версия в обединения каталог на славянските ръкописи в британски и ирландски колекции [„The Anne Pennington Catalogue“ – On title page], събрани от Ралф Клеминсън: Лондон: Училище за славянски и източноевропейски изследвания, 1988, с. 118-119, каталожен номер МСС 015.47 (със свободен достъп до читалня, цитирана литература А. Джурова и И. Дуйчев (1977 г.), Славянски ръкописи от Британския музей и библиотека (София). Тази стандартна работна справка може би е била използвана за каталожно описание и за текста на описанието на експоната. Надявам се, че това ще Ви помогне и ако се нуждаете от повече информация, Вие може да се свържете с д-р Скот Маккендрик – ръководител Направление ръкописи и куратор, отговарящ за славянските ръкописи в Библиотеката.
С най-добри пожелания,
Милан Грба
Куратор за Южните и Източните Европейски колекции
Британската библиотека“.
„Ръководството на Британската библиотека няма никаква вина в правенето на анотации“. Това заяви проф. Аксиния Джурова – директор на Център за славяновизантийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в предаването „Преди всички“ на БНР по повод скандала с Видинското четириевангелие, за което се твърди, че е написано на „македонски църковно-славянски“ език. Тя изрази мнение, че в такива случаи трябва да присъства специалист от съответната страна, който да защити аргументите за това какъв е един ръкопис.
„През 1977 г. с проф. Иван Дуйчев бяхме в Британската библиотека, за да подготвим изложба, която да включи най-ценните славянски ръкописи от библиотеката. Тогава беше направен първият опис на славянските ръкописи под редакцията на проф. Дуйчев. Преди нас и други учени винаги са определяли тези два ръкописа, които в момента са изложени – Йоан-Александровото четириевангелие и Четириевангелието на митр. Даниил, – като най-ценните български по произход и редакция ръкописи. И в двата каталога, които излязоха тогава, недвусмислено беше написано, че това са ръкописи с българска редакция“ – категорична беше проф. Джурова.
