Базираният в САЩ „Орден на св. Андрей” или организацията на „архонтите на Вселенска патриаршия”, която се състои от най-заможните и влиятелни членове на гръцката диаспора в Америка, провъзгласи папа Бенедикт XVI и патриарх Вартоломей за „апостоли на мира” и призова американския президент Джордж Буш да защити религиозните права на „духовния лидер на над 300 милиона християни”.„Православните християни в Америка благодарят на папа Бенедикт XVI за постоянната му подкрепа за неговия събрат, апостол на мира, Вселенския патриарх Вартоломей”, се казва в заявлението на Ордена, подписано от неговия национален командор Антони Лимберакис.
Бенедикт XVI и патриарх Вартоломей са наречени „двамата най-уважавани духовни лидери в православния свят”. Заедно с това архонтите заявяват, че са огорчени от факта, че „погрешно ориентирани сили в Турция не разбират великото значение на Вселенската патриаршия за усилията на техния народ да стане член на европейското семейство”.
Във връзка с това защитниците на Цариградския патриарх призовават ръководителите на Турция „да признаят вселенския статут на Вартоломей, да уважават правото на апостолско приемство на Православната църква и да преустановят всяка намеса в избирането на бъдещите патриарси”, както и да предоставят на Православната църква в Турция статут на юридическо лице и да върнат конфискуваните й имоти.
Архонтите призовават американския президент да „покаже предаността си към идеалите на религиозната свобода и да направи всичко, което е по силите му, за да убеди лидерите на Турция” да оказват дължимото уважение към Вселенския патриарх, който стои на кръстопътя между християнския Запад и мюсюлманския Изток и „може да стане главен мост между тези две велики вери”.
В заявлението се казва също, че през 1936 г. турските власти конфискуват 7 хиляди обекта на „православна християнска собственост”, между които храмове, приюти, гробища, училища, като 1500 от тях са конфискувани през последните пет години.
Интерфакс
Архонтите призовават американския президент да „покаже предаността си към идеалите на религиозната свобода и да направи всичко, което е по силите му, за да убеди лидерите на Турция” да оказват дължимото уважение към Вселенския патриарх, който стои на кръстопътя между християнския Запад и мюсюлманския Изток и „може да стане главен мост между тези две велики вери”.
В заявлението се казва също, че през 1936 г. турските власти конфискуват 7 хиляди обекта на „православна християнска собственост”, между които храмове, приюти, гробища, училища, като 1500 от тях са конфискувани през последните пет години.
Интерфакс
Историческа справка:
Традицията за раздаване на почетни титли или „офикии” на клирици и миряни принадлежи най-вече на Константинополската патриаршия. След падането на Византия под османска власт тази традиция закърнява, но не изчезва съвсем. През 20 век е актуализирана отново, като особена тежест се придава на почетните отличия на миряните. По време на патриарх Атинагор (1948-1972 г.) броят на раздаваните титли се увеличава многократно, като за първи път почетното звание „архонтиса” се дава и на жени като израз на изравняването на половете. Учредени са и почетни кръстове – „Кръст на хилядолетието на Св. Гора” и „Кръст на св. Андрей”. През 1963 г. патриарх Атинагор награждава с „Ордена на хилядолетието” повечето от архонтите, а на почетните посетители на Патриаршията като президенти, царе, министър-председатели се връчвал златният орден на св. Кръст – на него под формата на кръст били изписани думите: „Светлина” – „Живот”. Анкара обаче остро реагирала на раздаването на тези ордени и тази практика била преустановена. За сметка на това патриарх Атинагор увеличава раздаването на архонтски титли сред гръцката диаспора, най-вече в Америка, за което Анкара не би могла да има претенции. Когато носителите на тази офикия в САЩ се увеличават, те пожелават в съзвучие с американското мислене да се обединят в общност. Тази идея обаче не е подкрепена от патриарх Атинагор, който се опасявал да не предизвика подозренията на Анкара.
На това мнение бил първоначално и следващият патриарх Димитрий (1972-1991 г.), но към края на управлението му той променя позицията си и американският архиепископ Яков организира в братство „Св. Андрей” тамошните архонти с цел да са по-близо до архиепископията. Един от първите актове на патриарх Вартоломей още през 1991 г. е основаването на „Братството на носителите на офикии на светата Христова Велика Църква Богородица Преблажена”, одобрен е негов устав и ръководно тяло. Цел на братството е поддържането на духовна близост между архонтите в Гърция и Европа и укрепване на връзката им с патриаршеския престол, културна и просветна дейност. Всяка година, в неделя на Самарянката, те се събират в Патриаршията. Ръководството е седемчленно и се избира за срок от три години с патриаршеско и синодално решение, заседава в Атина. Братството на архонтите в Америка е обособено в отделна организация „Орден на св. Андрей”.
На това мнение бил първоначално и следващият патриарх Димитрий (1972-1991 г.), но към края на управлението му той променя позицията си и американският архиепископ Яков организира в братство „Св. Андрей” тамошните архонти с цел да са по-близо до архиепископията. Един от първите актове на патриарх Вартоломей още през 1991 г. е основаването на „Братството на носителите на офикии на светата Христова Велика Църква Богородица Преблажена”, одобрен е негов устав и ръководно тяло. Цел на братството е поддържането на духовна близост между архонтите в Гърция и Европа и укрепване на връзката им с патриаршеския престол, културна и просветна дейност. Всяка година, в неделя на Самарянката, те се събират в Патриаршията. Ръководството е седемчленно и се избира за срок от три години с патриаршеско и синодално решение, заседава в Атина. Братството на архонтите в Америка е обособено в отделна организация „Орден на св. Андрей”.