Видинското четвероевангелие, изложено в Британската библиотека в Лондон по повод присъединяването на България към ЕС, е представено като текст, написан на македонски език. За този скандален факт съобщи за агенция “Фокус” д-р Руси Минев, старши научен сътрудник към Университета в Кардиф, Уелс. В мейл, изпратен до “Фокус”, нашият читател пише: “На 8 януари посетих “British Library” в Лондон, където със семейството си разгледахме Четвероевангелието на Иван Александър и Видинското четвероевангелие. За моя изненада забелязах, че в обяснителния надпис на Видинския ръкопис е записано, че текстът е на "македонски църковно-славянски език".
"According to the inscription at it`s end, this manuscript of the Four Gospels, in Macedonian Church Slavonic was made in Vidin in north-western Bulgaria during the reign of Tsar Ivan Alexander (1331-71)
превод: "Според надпис в края този ръкопис на четвероевангелието на македонски църковно-славянски език е направен във Видин, Северозападна България, по време на царуването на цар Иван Александър 1331-71 година"
Нашият сънародник е поискал обяснение за този факт от Британската библиотека. Той все още очаква отговор.
Видинското евангелие е по-малко като формат от Четвероевангелието на цар Иван Александър (Лондонското евангелие). Съдържа четирите евангелия – на Матей, Марко, Лука и Йоан, без да има загубени страници. Създадено е малко след Четвероевангелието на цар Иван Александър във Видин по поръка на съпругата на Иван Срацимир – Ана. Това каза Екатерина Димитрова – дългогодишен изследовател на Четвероевангелието на цар Иван Александър.
Авторът на Видинското евангелие се е придържал към стандартите на Търновската школа. Има добавки, които ги има и в Четвероевангелието на цар Иван Александър – календари за празничните дни.
И в двете евангелия се съдържа една много специфична добавка – как и кога да се изучава евангелието. Разликата е много важна. Докато Четвероевангелието на цар Иван Александър е определено като лично четиво, защото в текста се казва “бъдете си у дома” при четенето, то във Видинското евангелие няма такова указание, т. е. то е предназначено за употреба литургична практика.
Изписано е в търновски уставен шрифт, красиво е, на среднобългарски език.
Вижда се проведената реформа на Патриарх Евтимий. Отпаднали са вече доста склонения, поясни Екатерина Димитрова.
Няма термин “македонски църковно-славянски език” в общоприетата наука, бе категорична тя.
Търновската школа възражда оригиналния Кирило-методиевски език – т. е. в текста е останала западнобългарската фонетична основа, но това съвсем не може да се нарече “македонски църковно-славянски език”. Това не е основателно, защото езиковите особености в случая са особеностите на един говор, а не на отделен език.
Говорът е локално явление, а езикът – национално, стандартно и прието, образец и норматив, какъвто именно е езикът на текста, за който говорим – български език. По никакъв начин не би могло да се каже, че Видинското евангелие е написано на “македонски църковно-славянски език”.
Но Видинското евангелие е в рамките на стандартния среднобългарски норматив, какъвто е езикът на Търновската книжовна школа, каза още Екатерина Димитрова.
Нелепо е твърдението, че средновековен български ръкопис може да е писан на “македонски църковно-славянски език”, заяви директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Той бе помолен да коментира скандалния факт, че в обяснителен текст на изложеното в Британската библиотека Видинско четвероевангелие се казва, че то е написано на “македонски църковно-славянски език”.
“Името “Македония” дори не съществува в средните векове. Отгоре на всичко книгите са писани на търновско наречие и то в Северна България, което е в основата на книжовния български език”, посочи проф. Димитров.
Той разказа и историята на слабо познатия средновековен текст - Видинското четвероевангелие е част от ръкописите, добити от лорд Кързън по време на посещението му в Светогорския манастир “Св. Павел и Петър” в началото на 19 век. Манастирът е гръцки, но в него е имало голяма сбирка от български ръкописи. Лорд Кързън си издействал игуменът да му подари 9 ръкописа. Най-известният от тях е т.нар. “Лондонско четвероевангелие”, писано в престолнината Търново за библиотеката на царя от монаха Симон през 1355-1356 г. Той е автор и на “Манасиевата хроника”. Между останалите 8 ръкописа също има едно четвероевангелие, написано от Ромил Видински и него именно наричат “Видинско четвероевангелие”, написано за библиотеката на владетеля Иван Срацимир.
В момента книгите са изложени на вниманието на публиката в Лондон.
Проф. Божидар Димитров изрази съжаление, че в момента в Британската библиотека явно няма добри познавачи на българската история - такива, каквито безспорно е имало от 30-те години на 20 век. Той посочи имената на сър Стивън Рансиман, Джон Бъри, Ричард Броунинг – все големи британски медиевисти, които са написали великолепни книги за средновековната българска история.