Видинското четириевангелие, което е изложено в Британската библиотека в Лондон по повод присъединяването на България към Европейския съюз, е представено като текст, написан на „македонски“ език. За този скандален факт съобщи за Агенция „Фокус“ д-р Руси Минев – старши научен сътрудник към Университета в Кардиф, Уелс. В мейл, изпратен до „Фокус“, нашият читател пише: „На 8 януари посетих „British Library“ в Лондон, където със семейството си разгледахме Четириевангелието на Йоан Александър и Видинското четириевангелие. За моя изненада забелязах, че в обяснителния надпис на Видинския ръкопис е записано, че текстът е на „македонски църковно-славянски език“.
„According to the inscription at it's end, this manuscript of the Four Gospels, in Macedonian Church Slavonic was made in Vidin in north-western Bulgaria during the reign of Tsar Ivan Alexander (1331-71)“ – в превод: „Според надпис в края, този ръкопис на четириевангелието на македонски църковно-славянски език е направен във Видин, Северозападна България, по време на царуването на цар Йоан Александър 1331-1371 г.“.
За този факт нашият сънародник е поискал обяснение от Британската библиотека и все още очаква отговор.
Видинското евангелие е по-малко като формат от Четириевангелието на цар Йоан Александър (Лондонското евангелие). Съдържа четирите евангелия – според Матей, Марко, Лука и Йоан – без да има загубени страници. Създадено е малко след Четириевангелието на цар Йоан Александър във Видин по поръка на съпругата на Йоан Срацимир – Анна. Това каза Екатерина Димитрова – дългогодишен изследовател на Четириевангелието на цар Йоан Александър.
Авторът на Видинското евангелие се е придържал към стандартите на Търновската школа. Има добавки, които ги има и в Четириевангелието на цар Йоан Александър – календари за празничните дни.
И в двете евангелия се съдържа една много специфична добавка – как и кога да се изучава Евангелието. Разликата е много важна. Докато Четириевангелието на цар Йоан Александър е определено като лично четиво, защото в текста се казва „бъдете си у дома“ при четенето, то във Видинското евангелие няма такова указание, т. е. то е предназначено за литургична употреба.
Изписано е в търновски уставен шрифт, красиво е, на среднобългарски език. Вижда се проведената реформа на св. патриарх Евтимий. Отпаднали са вече доста склонения, поясни Екатерина Димитрова и беше категорична: Няма термин „македонски църковно-славянски език“ в общоприетата наука.
Търновската школа възражда оригиналния Кирило-методиевски език, т. е. в текста е останала западнобългарската фонетична основа, но това съвсем не може да се нарече „македонски църковно-славянски език“. Това не е основателно, защото езиковите особености в случая са особеностите на един говор, а не на отделен език.
Говорът е локално явление, а езикът – национално, стандартно и прието, образец и норматив, какъвто именно е езикът на текста, за който говорим – български език. По никакъв начин не би могло да се каже, че Видинското евангелие е написано на „македонски църковно-славянски език“. Видинското евангелие е в рамките на стандартния среднобългарски норматив, какъвто е езикът на Търновската книжовна школа, каза още Екатерина Димитрова.
Нелепо е твърдението, че средновековен български ръкопис може да е писан на „македонски църковно-славянски език“, заяви на свой ред директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Той беше помолен да коментира скандалния факт, че в обяснителен текст на изложеното в Британската библиотека Видинско четириевангелие се казва, че то е написано на „македонски църковно-славянски език“. „Името „Македония“ дори не съществува в Средните векове. Отгоре на всичко книгите са писани на търновско наречие и то в Северна България, което е в основата на книжовния български език“, посочи още той и разказа историята на слабо познатия средновековен текст:
Видинското четириевангелие е част от ръкописите, добити от лорд Кързън по време на посещението му в Светогорския манастир „Св. Павел и Петър“ в началото на 19 в. Манастирът е гръцки, но в него е имало голяма сбирка от български ръкописи. Лорд Кързън си е издействал игуменът да му подари девет ръкописа. Най-известният от тях е т. нар. „Лондонско четириевангелие“, писано в престолнината Търново за библиотеката на царя от монаха Симон през 1355-1356 г. Той е автор и на „Манасиевата хроника“. Между останалите осем ръкописа също има четириевангелие, написано от Ромил Видински, и него именно наричат „Видинско четириевангелие“, написано за библиотеката на владетеля Йоан Срацимир. В момента книгите са изложени на вниманието на публиката в Лондон.
Божидар Димитров изрази съжаление, че в момента в Британската библиотека явно няма добри познавачи на българската история – такива, каквито безспорно е имало през 30-те години на 20 в. Той посочи имената на сър Стивън Рънсиман, Джон Бъри, Ричард Браунинг – все големи британски медиевисти, които са написали великолепни книги за средновековната българска история.
