С влизането на България и Румъния картата на вероизповеданията в Европейския съюз придобива нов облик. От 1 януари 2007 г. тежестта на православието в съюза се увеличава значително. Досега с източноправославно вероизповедание в ЕС бяха десет милиона от гражданите му, по-голямата част от тях – гърци. Гърция е член на ЕС от 1981 г., а от 2004 г. в съюза влезе и о-в Кипър, т. е. онази част от него, която е населявана от православните киприоти. Православни, макар и незначително на брой, има и в Полша, Чехия, Словакия и западноевропейските държави. С включването на България и Румъния обаче броят на източноправославните в ЕС ще нарасне до тридесет и пет милиона. Което, естествено, ще постави традициите им на по-централно мястото във вниманието на световната общественост.
Според Райнхард Пьоле от протестантския Институт за вероизповеданията за Запада, православието е все още чуждо и до голяма степен непонятно. За разлика от западните църкви, Православната църква не се схваща като активен участник в гражданското общество, а по-скоро като закрилница на национално-религиозните традиции в съответната страна.
Според западни богослови най-добри са контактите им с Румънската православна църква, която от 1961 г. е част от Световния съвет на църквите (ССЦ). За разлика от Румънската, Българската православна църква е по-малко отворена за идеята на икуменизма. БПЦ напусна ССЦ, както и Конференцията на европейските църкви през 1998 г., като мотивите за това бяха продиктувани от вътрешни противоречия, както и от критиките на българските духовници спрямо западния либерализъм и плурализъм.
И до днес в централата на Европейския съюз в Брюксел има само няколко представителства на православието – на Константинополския Вселенски патриарх, на Църквата на Гърция и на Московска патриаршия.
* Източник: „Дойче веле“
