През 1983 г. икономистът от Бангладеш започва да раздава микрокредити и банката му „Грамин“ днес има 1 084 клона в страната. Икономистът от Бангладеш Мухамад Юнус, наричан „банкерът на бедните“, и неговата банка за микрокредити „Грамин“ са тазгодишните носители на Нобеловата награда за мир. Изборът беше направен измежду близо двеста кандидатури и мотивиран с „усилията на лауреатите да насърчат икономическото и социалното развитие на най-ниско обществено равнище“.
Траен мир не може да се постигне, ако големи групи от населението не намерят начини да се измъкнат от клопката на бедността, а микрокредитът е точно такъв начин, обясняват от Норвежкия нобелов комитет.
През 1974 г. преподавателят в университета на Читагонг завежда студентите си в едно село, където срещат една занаятчийка, изработваща бамбукови столчета. Жената им разказва как ѝ се налага да взима заеми, за да си купува суров бамбук, но след като се разплати с лихваря, който взима по 10% седмична лихва, ѝ остава съвсем минимална печалба. Юнус се вслушва в желанието ѝ за по-приемливи лихви и отпуска заеми от собствения си джоб на четиридесет и двама плетачи на кошници.
Въпреки препоръките на банки и правителствени служители, той продължава да дава „микрокредити“ и през 1983 г. основава своята банка „Грамин“ (букв. „селска банка“), изградена върху принципите на взаимното доверие и на солидарността. Днес тази финансова институция има 1 084 клона в бедняшкия Бангладеш и 12 500 служители, като успява да си върне 98% от заемите. Тя обслужва 2.1 млн кредитополучатели в 37 000 малки населени места, 94% от които жени.
Методиката ѝ, на свой ред, се прилага в петдесет и осем държави, включително САЩ, Канада, Франция, Холандия и Норвегия. През 1997 г. в американската столица Вашингтон той организира първата среща на високо равнище по въпроса за микрокредитите (Micro Credit Summit).
Самият Юнус е роден през 1940 г. в Читагонг – деловият център на тогавашен Източен Бенгал. Бил е третото от общо четиринадесет деца, пет от които са починали. Завършва университета в родния си град и със стипендия „Фулбрайт“ продължава образованието си в САЩ, където защитава докторат в университета „Вандербилт“ в Нашвил, щата Тенеси. През 1972 г. се завръща в родината си и оглавява факултета по икономика в своя университет.
* Източник: www.netinfo.bg
