Дъските са чисти, чиновете – прашни, а книгите в библиотеката са старателно подредени. Гръцката православна школа на о-в Хейбели (Халки) в Мраморно море е готова да приеме нови семинаристи за свещеници. И тази есен обаче, както и предишните тридесет и пет години, школата на този идиличен остров остава затворена въпреки натиска върху Турция тя да бъде отворена като част от ангажиментите за членство в ЕС. Посетителите, които стигат до върха с файтон, си тръгват, намирайки сградата празна.
Сто шестдесет и две годишната школа – барометър за религиозните свободи в светска Турция, където живеят предимно мюсюлмани, изглежда сякаш няма да бъде отворена отново, въпреки че Анкара обсъжда промяна на закона, според който духовната школа беше закрита през 1971 г. „Вселенската патриаршия – центърът на православния свят, не може да обучи дори собствените си духовници“ – се оплаква базираният в Истанбул Константинополски Вселенски патриарх Вартоломей. „Нямаше да има проблем, ако беше налице политическа воля за повторно откриване на училището, но, за съжаление, в момента такава липсва“ – допълва той.
Висшата духовна школа се озова в сложна мрежа на конфликт на интереси. Европейският съюз я направи лакмусов тест за ангажимента на Анкара, свързан с религиозните свободи. Турция – единствената светска държава в мюсюлманския свят, твърди, че не може повторно да отвори школата на Халки без да позволи на ислямистките групи да открият свои училища, което би могло да радикализира местните мюсюлмани. Анкара също внимава за всяка стъпка, която може да засили позициите на Константинополската патриаршия и да доведе до някакъв „Православен Ватикан“ в Истанбул, който до завладяването му от Османската империя през 1453 г. е бил столица на Византия под името Константинопол.
„Това, което е заложено на карта, е „вселенският характер“ на Вселенската патриаршия“, заяви митр. Апостол – игумен на манастира „Халки“ и директор на празното училище.
Преди да бъде затворена, в школата е имало около сто двадесет и петима студенти, повечето от които от Турция и Гърция, но също така и от страни като Етиопия и Великобритания. В много случаи това е била първа стъпка към по-високи санове в православните църкви в Турция, Гърция и Египет – през годините триста и тридесет от деветстотин и петдесет абсолвенти-богослови са станали епископи, архиепископи или патриарси.
Според сегашното законодателство студентите трябва да бъдат турски граждани – строго ограничение във време, когато постовете за свещенници намаляха, а емиграцията и смъртността смалиха до две хиляди души броя на голямото някога гръцко етническо малцинство в Истанбул. Намаляващият брой на бъдещите свещеници доведе и до намаляване на богословите, които могат да помогнат на Константинополската патриаршия в диалога с други християнски деноминации, мюсюлмани и евреи, заяви патр. Вартоломей пред журналисти в Истанбул. „Повечето студенти и преподаватели трябва да идват от чужбина“ – каза митр. Апостол, докато показва на посетители овцете, козите и пилетата в манастира. „Винаги сме били вселенско училище. Римокатолици и протестанти също могат да учат тук“ – допълни той.
Халкинската богословска школа е открита през 1844 г. в манастира „Света Троица“, който е основан на острова в деветото столетие. Школата е била открита, за да бъдат осигурени свещеници за гръцкото малцинство в Османската империя. Тя се е разраснала до такава степен, че е било необходимо да бъде построена голяма нова сграда, открита през 1896 г. Изградена сред прохладни борови и палмови дървета, школата има високи тавани, широки зали и дървени училищни чинове отпреди ерата на компютрите и климатиците. Освен новите боядисани и някои алуминиеви рамки на прозорци, изглежда малко неща са се променили от 1971 г., когато Анкара закри висшите религиозни школи, включително и една мюсюлманска. „Ние правим всичко необходимо, за да поддържаме сградата“ – каза митр. Апостол, който е един от четиримата монаси тук.
В библиотеката, която съдържа 60 000 книги, някои от които датират от петнадесетото столетие, о. Доротей е поставил първите остъклени книгохранилища, за да защити колекцията, която в момента е подредена върху грубосковани дървени рафтове. „Библиотеката не е мъртва, въпреки че школата не работи“ – отбеляза той, докато показваше книги на гръцки, турски, английски, немски, френски, италиански и испански. Библиотеката, която датира от основаването на манастира, е загубила повечето ценни ръкописи по време на мародерствата на кръстоносците в началото на 13 в. „Те могат да бъдат открити в момента в библиотеки и музеи в Европа“, каза тъжно той. Епископите и богословите обаче често даряват техните лични сбирки от книги, така че не е необходим бюджет, за да бъдат пълни рафтовете.
В отговор на натиска на ЕС правителството на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, изготви пакет от реформи, който включва член, позволяващ на чуждестранните студенти да учат в училища, управлявани от етнически малцинства – една индиректна зелена светлина за повторното откриване на „Халки“. Под натиска на опозицията правителството постанови промяна на статута на Халкинската школа. „Ние, както и правителството, нямаме такъв план“, заяви зам.-премиерът Мехмет Али Шахин, за да успокои критиците.
Митр. Апостол каза, че Православната църква, която позволи да бъдат провеждани летни семинари на Халки от 1993 до 1998 г., изглежда напоследък е под голям натиск, въпреки натиска на ЕС върху Анкара за реформи. Няколко църковни имоти дори бяха конфискувани. „Ние не сме втора класа граждани тук, ние сме трета класа“, каза той горчиво и допълни: „Малцинствата са имали повече религиозна свобода по време на Османската империя“.
* Източник: Ройтерс – БТА
Забележка: Сред първите четирима студенти от първия курс, постъпил през 1844 г., е бил и йеродякон Антим Михайлов, после първи български екзарх. Той завършва с отличие и получил Диплома № 1 на школата! После в нея са учили и учителствали много българи, сред които видни архиереи и други възрожденци. От най-видните учители е бил йером. Неофит Рилски, а екзарх Антим е бил известно време и ректор (1860-1861 г.)
