Тържествата, посветени на годишнината от успението на св. Киприан (1330–1406), се проведоха от 28 септември до 1 октомври в Москва.
В тях взе участие и делегация на Българската православна църква. В нея бяха включени трима митрополити: Варненският и Великопреславски Кирил, Търновският Григорий и Ловчанският Гавриил и видните наши учени проф. дин Аксиния Джурова, проф. дфн Невяна Дончева-Панайотова. В богослуженията в Москва взе участие и представителна част от хора на патрирашеската катедрала "Св. Александър Невски" в София.
На 29 септември в храма на българското подворие в Москва Великотърновският митрополит Григорий отслужи св. Литургия.
На 30 септември в московския Сретенски манастир, основан от митрополит Киприан, се проведе международна научно-богословска конференция, посветена на руския митрополит с български произход.
Участие в нея взеха архиереите от Българската православна църква: Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, Великотърновски митрополит Григорий, Ловчански митрополит Гавриил; Браницки епископ Амвросий, архим. Тихон, наместник на Сретенския манастир, архим. Макарий, проф. в Московската духовна академия, прот. доц. Сергий Правдолюбов, проф. И. И. Калиганов, учени от България: проф. дин Аксиния Джурова, проф. дфн Невяна Дончева-Панайотова, художника, А. Артемев, служители на посолството на Р България, представители на духовните учебни заведения, на научните и културно-обществени организации.
Конференцията бе открита с молебен в храма на светата обител. След това бяха прочетени приветствията от Руския патриарх Алексий ІІ и Българския патриарх Максим. В своето приветствие към участниците в международната конференция патриарх Алексий II акцентира на ролята на светеца за възраждането на Русия в трудния за нея период от края на XIV и началото на XV век. В приветствието се казва още: “Като силен защитник на Православието, св. Киприан обединява в своята дейност стремежите на залязващия вече Константинопол с духовната практика на исихазма, както и културното наследство на Балканските страни с уникалното своеобразие на Русия. В историята на РПЦ името на св. Киприан се свързва и с пренасяне на Владимирската икона на Божията майка от гр. Владимир в Москва. През 1395 г. при нападението на жестокия и непобедим Тамерлан, завоевател на много азиатски земи, застъпничеството на Небесната царица спасява Русия от разрушение. На мястото, където иконата била посрещната от московчани, бил издигнат Сретенският манастир. В съвременния свят, в който уважението към историческите и културни традиции на народите придобива все по-голямо значение за укрепването на човешката цивилизация, примерът на св. Киприан като архипастир, мъдър политически деец, изкусен дипломат и учен е особено поучителен за нас.”
В своите доклади участниците в конференцията подчертаха ролята на митрополит Киприан в историята на Руската православна църква, във формирането на държавата Русия, приносът му за единството на славянските народи.
В заключително слово архимандрит Тихон изрази надежда относно развитието на научното и духовно сътрудничество между църковните и светски учени от двете православни страни в изследване наследството на св. Киприан.
Вечерта след конференцията в московския Сретенски манастир бе отслужено всенощно бдение.
На 1 октомври Руският патриарх Алексий II оглави св. Литургия в Патриаршеската Успенска катедрала на Московския Кремъл, където от 1472 година.се съхраняват мощите на св. Киприан (на снимката).
В съслужение участваха йерарси от Руската и от Българската православна църква: Мински и Слуцки митрополит Филарет, патриаршески екзарх за Белорусия, Синопски епископ Атинагор (Константинополска патриаршия), Крутицки и Коломенски митрополит Ювеналий, Варненски и Великопреславски Кирил, Смоленски и Калининградски Кирил, председател на Отдела за международните църковни връзки на Московската патриаршия, Великотърновски Григорий , Ловчански Гавриил, Мезогайски и Лавреотикийски Николай (Еладска църква), архиепископите Истринский Арсений, Тоболски и Тюменски Димитри, епископ Троицки Панкратий.
В богослужението взеха участие архимандрит Ефрем, настоятел на Ватопедския манастир на Света Гора, и свещенослужители от Константинополската, Руската, Българската и, Еладската православни църкви.
На службата присъства делегация на Римокатолическата църква, оглавена от архиепископа на Милано кардинал Диониджи Тетаманци.
Сред богомолците бяха пълномощният представител на президента на Русия за Приволжкия федерален окръг А. В. Коновалов, извънредният и пълномощен посланик на Р България в Руската федерация Пламен Грозданов и служители на посолството, членовете на българската делегация проф. Н. Дончева-Панайотова и проф. А. Джурова, представители на гръцкото посолство в Русия и участниците в конференцията.
Богослужебните песнопения изпълниха хорът на московския Сретенски манастир и хорът на Патриаршеския храм-паметник „Св. Александър Невски” в София и хор “Майстори на певческото изкуство” от Гърция.
След св. Литургия патриарх Алексий извърши молебен при раката с мощите на св. Киприан. В края на службата той произнесе първосветителско слово. А от името на българската делегация приветствие поднесе Варненският и Великопреславски митрополит Кирил.
Снимките са от богослужението в Успенската катедрала на Московския Кремъл. Фотографии: Патрирахия. RU.
Източник: Православие. ru и Соб. инф.
Конференцията бе открита с молебен в храма на светата обител. След това бяха прочетени приветствията от Руския патриарх Алексий ІІ и Българския патриарх Максим. В своето приветствие към участниците в международната конференция патриарх Алексий II акцентира на ролята на светеца за възраждането на Русия в трудния за нея период от края на XIV и началото на XV век. В приветствието се казва още: “Като силен защитник на Православието, св. Киприан обединява в своята дейност стремежите на залязващия вече Константинопол с духовната практика на исихазма, както и културното наследство на Балканските страни с уникалното своеобразие на Русия. В историята на РПЦ името на св. Киприан се свързва и с пренасяне на Владимирската икона на Божията майка от гр. Владимир в Москва. През 1395 г. при нападението на жестокия и непобедим Тамерлан, завоевател на много азиатски земи, застъпничеството на Небесната царица спасява Русия от разрушение. На мястото, където иконата била посрещната от московчани, бил издигнат Сретенският манастир. В съвременния свят, в който уважението към историческите и културни традиции на народите придобива все по-голямо значение за укрепването на човешката цивилизация, примерът на св. Киприан като архипастир, мъдър политически деец, изкусен дипломат и учен е особено поучителен за нас.”
В своите доклади участниците в конференцията подчертаха ролята на митрополит Киприан в историята на Руската православна църква, във формирането на държавата Русия, приносът му за единството на славянските народи.
В заключително слово архимандрит Тихон изрази надежда относно развитието на научното и духовно сътрудничество между църковните и светски учени от двете православни страни в изследване наследството на св. Киприан.
Вечерта след конференцията в московския Сретенски манастир бе отслужено всенощно бдение.
На 1 октомври Руският патриарх Алексий II оглави св. Литургия в Патриаршеската Успенска катедрала на Московския Кремъл, където от 1472 година.се съхраняват мощите на св. Киприан (на снимката).
В съслужение участваха йерарси от Руската и от Българската православна църква: Мински и Слуцки митрополит Филарет, патриаршески екзарх за Белорусия, Синопски епископ Атинагор (Константинополска патриаршия), Крутицки и Коломенски митрополит Ювеналий, Варненски и Великопреславски Кирил, Смоленски и Калининградски Кирил, председател на Отдела за международните църковни връзки на Московската патриаршия, Великотърновски Григорий , Ловчански Гавриил, Мезогайски и Лавреотикийски Николай (Еладска църква), архиепископите Истринский Арсений, Тоболски и Тюменски Димитри, епископ Троицки Панкратий.
В богослужението взеха участие архимандрит Ефрем, настоятел на Ватопедския манастир на Света Гора, и свещенослужители от Константинополската, Руската, Българската и, Еладската православни църкви.
На службата присъства делегация на Римокатолическата църква, оглавена от архиепископа на Милано кардинал Диониджи Тетаманци.
Сред богомолците бяха пълномощният представител на президента на Русия за Приволжкия федерален окръг А. В. Коновалов, извънредният и пълномощен посланик на Р България в Руската федерация Пламен Грозданов и служители на посолството, членовете на българската делегация проф. Н. Дончева-Панайотова и проф. А. Джурова, представители на гръцкото посолство в Русия и участниците в конференцията.
Богослужебните песнопения изпълниха хорът на московския Сретенски манастир и хорът на Патриаршеския храм-паметник „Св. Александър Невски” в София и хор “Майстори на певческото изкуство” от Гърция.
След св. Литургия патриарх Алексий извърши молебен при раката с мощите на св. Киприан. В края на службата той произнесе първосветителско слово. А от името на българската делегация приветствие поднесе Варненският и Великопреславски митрополит Кирил.
Снимките са от богослужението в Успенската катедрала на Московския Кремъл. Фотографии: Патрирахия. RU.
Източник: Православие. ru и Соб. инф.