От 28 септември до 1 октомври в руската столица се проведоха тържествата, посветени на шестстотингодишнината от успението на св. Киприан Московски (1330-1406). В тях взе участие и делегация на Българската православна църква. В нея бяха включени трима митрополити: Варненски и Великопреславски Кирил, Търновски Григорий и Ловчански Гавриил, както и проф. дин Аксиния Джурова и проф. дфн Невяна Дончева-Панайотова. В богослуженията в Москва взе участие и представителна част от хора на Патрирашеската катедрала „Св. Александър Невски“ в гр. София.
На 29 септември в храма на Българското подворие в Москва митр. Григорий отслужи св. Литургия, а на 30 септември в московския Сретенски манастир, основан от митр. Киприан, се проведе международна научно-богословска конференция, посветена на руския митрополит с български произход.
Участие в нея взеха архиереите от БПЦ – митр. Кирил, митр. Григорий и митр. Гавриил, заедно с Браницки епископ Амвросий, архим. Тихон – наместник на Сретенския манастир, архим. Макарий – преподавател в Московска духовна академия, прот. доц. Сергий Правдолюбов, проф. И. И. Калиганов, проф. Джурова, проф. Дончева-Панайотова, художника А. Артемев, служители на посолството ни в РФ, представители на духовните учебни заведения и на научните и културно-обществени организации.
Конференцията беше открита с молебен в храма на св. обител. След това бяха прочетени приветствията от Московския и на цяла Русия патриарх Алексий Втори и Българския патриарх Максим. В своето приветствие към участниците в международната конференция патр. Алексий акцентира върху ролята на светеца за възраждането на Русия в трудния за нея период от края на 14 и началото на 15 в. В приветствието се казва още: „Като силен защитник на православието, св. Киприан обединява в своята дейност стремежите на залязващия вече Константинопол с духовната практика на исихазма, както и културното наследство на балканските страни с уникалното своеобразие на Русия. В историята на РПЦ името на св. Киприан се свързва и с пренасяне на Владимирската икона на Божията майка от гр. Владимир в Москва. През 1395 г. при нападението на жестокия и непобедим Тамерлан, завоевател на много азиатски земи, застъпничеството на Небесната царица спасява Русия от разрушение. На мястото, където иконата е била посрещната от московчани, е издигнат Сретенският манастир. В съвременния свят, в който уважението към историческите и културни традиции на народите придобива все по-голямо значение за укрепването на човешката цивилизация, примерът на св. Киприан като архипастир, мъдър политически деец, изкусен дипломат и учен е особено поучителен за нас“.
В своите доклади участниците в конференцията подчертаха ролята на митр. Киприан в историята на Руската църква, във формирането на руската държава, приносът му за единството на славянските народи. В заключителното си слово архим. Тихон изрази надежда относно развитието на научното и духовно сътрудничество между църковните и светски учени от двете православни страни в изследване наследството на св. Киприан. Вечерта след конференцията в Сретенския манастир беше отслужено всенощно бдение.
На 1 октомври патр. Алексий оглави св. Литургия в Патриаршеската Успенска катедрала на Кремъл, където от 1472 г. се съхраняват мощите на св. Киприан (на снимката).
В съслужение участваха йерарси от РПЦ и от РПЦ: Мински и Слуцки митрополит Филарет – патриаршески екзарх за Белорусия, Синопски епископ Атинагор (Константинополска патриаршия), Крутицки и Коломенски митрополит Ювеналий, Варненски и Великопреславски Кирил, Смоленски и Калининградски Кирил – председател на Отдела за международни църковни връзки на Московска патриаршия, Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Месогейски и Лавреотикийски Николай (Църква на Гърция), архиепископите Истрински Арсений, Тоболски и Тюменски Димитрий и Троицки епископ Панкратий. В богослужението взеха участие архим. Ефрем – настоятел на Ватопедския манастир на Света гора, както и свещенослужители от Константинополската Вселенска патриаршия, РПЦ, БПЦ и Църквата на Гърция. На службата присъства и делегация на Римокатолическата църква, оглавена от архиепископа на Милано кард. Диониджи Тетаманци.
Сред богомолците бяха пълномощният представител на президента на РФ за Приволжкия федерален окръг А. В. Коновалов, извънредният и пълномощен посланик на Република България в РФ Пламен Грозданов и служители на посолството, членовете на българската делегация проф. Дончева-Панайотова и проф. Джурова, представители на Гръцкото посолство в РФ и участниците в конференцията.
Богослужебните песнопения изпълниха хоровете на Сретенския манастир и ПКСХП „Св. Александър Невски“ в София, както и хор „Майстори на певческото изкуство“ от Гърция.
След св. Литургия патр. Алексий отслужи молебен при раката с мощите на св. Киприан. В края на богослужението той произнесе първосветителско слово, а от името на българската делегация приветствие поднесе митр. Кирил.
* Източник: Православие.ру и собствена информация
** Снимките са от богослужението в Успенската катедрала на Московския Кремъл; фотографии – Патрирахия.ру
От 28 септември до 1 октомври в руската столица се проведоха тържествата, посветени на шестстотингодишнината от успението на св. Киприан Московски (1330-1406). В тях взе участие и делегация на Българската православна църква. В нея бяха включени трима митрополити: Варненски и Великопреславски Кирил, Търновски Григорий и Ловчански Гавриил, както и проф. дин Аксиния Джурова и проф. дфн Невяна Дончева-Панайотова. В богослуженията в Москва взе участие и представителна част от хора на Патрирашеската катедрала „Св. Александър Невски“ в гр. София.











