Руският информационен сайт lenta.ru съобщи, че на 6 октомври се очаква да бъде оповестено решението на специална богословска комисия, която е започнала работа под ръководството на папа Бенедикт ХVІ и има за цел да преразгледа католическото учение за задгробната участ на некръстените деца и праведниците, които са живели преди Раждането на Спасителя. В доктрината на Католическата църква се среща учение за т.нар. “limbus”, който се разглежда от средновековни западни богослови като “гранична или периферна област на ада” и според техните мнения там би следвало да се приеме че попадат душите на некръстените деца и на старозаветните праведници, които не са били съпричастни на дара на новозаветната спасителна благодат, получавана чрез тайнството кръщение.
Подготвяното решение на богословската комисия, на която папа Бенедикт ХVІ е възложил да изясни позицията и учението на Католическата църква за задгробното състояние на починали некръстени деца и т.нар. “старозаветни праведници”, които са живели праведен живот преди Христа без да са били съпричастни на Неговата спасителна благодат, има за цел да преодолее едно старо традиционно становище, възприето вероятно в църковната доктрина на Запад в друг по-различен контекст.
Известно е от историята на Църквата, както на Изток така и на Запад, че тя е възприела практиката да кръщава деца още от най-ранна възраст като на светото кръщение се гледа като на “ново раждане” в благодатния живот на спасението и възприемане на спасителния дар на изкуплението, извършено от Иисус Христос за целия човешки род. Много църковни канони разглеждат и регламентират тази практика за кръщението на деца, но в историята на християнството са възниквали периодично богословски дискусии и спорове за съдбата на починалите некръстни деца, които от една страна все още не са извършили лични грехове и не са заслужили наказание за извършен грях, но от друга чрез купела на кръщението и спасителната благодат все още не са били умити от последиците на прародителския или първородния грях.
В историята на църковното учение се е поставял въпросът за задгробното състояние на тези младенци и много християнски богослови и църковни учители са се опитвали да намерят удовлетворителен отговор въз основа на Евангелието и църковната традиция. Понякога са изказвани богословски мнениея и становища, които Църквата е възприемала като авторитетни и изразяващи коректно нейното съборно учение, а понякога е имало тенденция подобни частни богословски мнения да се догматизират и да придобиват статута на официално учение на Църквата, какъвто е случая например с учението за "чистилището", възприето от Римокатолическата църква през Средновековието за разлика от Православната и другите протестантски християнски вероизповедания.
В този пункт, очевидно, се концентрира и предмета на бъдещото решение на богословската комисия от специалисти, която предстои да преразгледа и да формулира отново становището и позицията на Католическата църква по тези въпроси. Много подобни комисии работят активно по изясняване и актуализиране на учението на Католическата църква особено след Втория Ватикански събор (1962-1965г.) и самият папа е един от водещите авторитети и съвременни богослови, които работят в това отношение. Може би според папа Бенедикт ХVІ старото становище за това, че некръстените деца се намират в “limbus infantium” - духовно пространство, което се е разглеждало по-скоро като “гранична област на ада”, е частно богословско мнение и становище, възприето от Католическата църква в миналото за целите на някаква пастирско-педагогическа и мисионерска практика. Становище, което макар и изразявано от такива видни богослови като Тома Аквински, не бива да се разглежда днес като нейно официално догматическо учение и следва да се преразгледа и да се промени. Църковното учение, че некръстените и необременени от личен грях деца отиват в Божието царство или в рая, каквато традиция е засвидетелствана и в Православния изток, е по-близко до Евангелието където Сам Иисус Христос казва, че “На такива като децата е Божието царство"(Мат.18:3;Марк 10:14) и "техните ангели на небесата гледат Божието лице”(Мат.18:10). Тези думи на Спасителя очевидно имат едно много широко универсално измерение и дълбоко духовно значение, указващи в частност и нравствената чистота и невинност на децата, която те притежават както тук на земята така и пред Бога в Неговото царство.
Източник: lenta.ru
Източник: lenta.ru
