Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (210 Votes)

Руският информационен сайт lenta.ru съобщи, че на 6 октомври се очаква да бъде оповестено решението на специална богословска комисия, която е започнала работа под ръководството на папа Бенедикт Шестнадесети и има за цел да преразгледа римокатолическото учение за задгробната участ на некръстените деца и праведниците, които са живели преди Раждането на Спасителя. В доктрината на Римокатолическата църква се среща учение за т. нар. „limbus“, който се разглежда от средновековни западни богослови като „гранична или периферна област на ада“, където, според техните мнения, би следвало да се приеме че попадат душите на некръстените деца и на старозаветните праведници, които не са били съпричастни на дара на новозаветната спасителна благодат, получавана чрез тайнството Кръщение.

Подготвяното решение на богословската комисия, на която папата е възложил да изясни позицията и учението на Римокатолическата църква по тези въпроси, има за цел да преодолее старо традиционно становище, възприето вероятно в църковната доктрина на Запад в друг, по-различен контекст.

От историята на Църквата – както на Изток, така и на Запад – е известно, че тя е възприела практиката да кръщава деца още от най-ранна възраст като на св. Кръщение се гледа като на ново раждане в благодатния живот на спасението и възприемане на спасителния дар на изкуплението, извършено от Иисус Христос за целия човешки род. Много църковни канони разглеждат и регламентират тази практика за кръщението на деца, но в историята на християнството са възниквали периодично богословски дискусии и спорове за съдбата на починалите некръстни деца, които, от една страна, все още не са извършили лични грехове и не са заслужили наказание за извършен грях, но, от друга, чрез купела на Кръщението и спасителната благодат все още не са били умити от последиците на греха на прародителите.

В историята на църковното учение се е поставял въпросът за задгробното състояние на тези младенци и много християнски богослови и църковни учители са се опитвали да намерят удовлетворителен отговор въз основа на Евангелието и църковната традиция. Понякога са изказвани богословски мнениея и становища, които Църквата е възприемала като авторитетни и изразяващи коректно нейното съборно учение, а понякога е имало тенденция подобни частни богословски мнения да се догматизират и да придобиват статута на официално учение на Църквата, какъвто е случаят, например, с учението за „чистилището“, възприето от Римокатолическата църква през Средновековието за разлика от Православната църква и другите протестантски християнски вероизповедания.

В този пункт, очевидно, се концентрира и предметът на бъдещото решение на богословската комисия от специалисти, която предстои да преразгледа и да формулира отново становището и позицията на Римокатолическата църква по тези въпроси. Много подобни комисии работят активно по изясняване и актуализиране на учението на Папството – особено след Втория Ватикански събор (1962-1965 г.), като самият папа е един от водещите авторитети и съвременни богослови, работещи в това отношение. Може би, според папа Бенедикт Шестнадесети, старото становище за това, че некръстените деца се намират в „limbus infantium“ – духовно пространство, което се е разглеждало по-скоро като „гранична област на ада“, е частно богословско мнение и становище, възприето от Римокатолическата църква в миналото за целите на някаква пастирско-педагогическа и мисионерска практика. Становище, което, макар и изразявано от такива видни богослови като Тома Аквински, не бива да се разглежда днес като нейно официално догматическо учение и следва да се преразгледа и да се промени. Църковното учение, че некръстените и необременени от личен грях деца отиват в Божието царство или в рая, каквато традиция е засвидетелствана и в Православния изток, е по-близко до Евангелието, където Сам Иисус Христос казва, че „На такива като децата е Божието царство“ (Мат. 18:3; Марк 10:14) и „техните ангели на небесата гледат Божието лице“ (Мат. 18:10). Тези думи на Спасителя очевидно имат едно много широко универсално измерение и дълбоко духовно значение, посочващи в частност и нравствената чистота и невинност на децата, която те притежават както тук на земята, така и пред Бога в Неговото царство.

* Източник: lenta.ru


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3a6d4 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.