Държавният департамент на Съединените щати публикува осмия си годишен доклад за свободата на вероизповеданията в света. Докладът съдържа информация за 197 държави, сред които е и България. Оценката за България остава почти непроменена.
На първо място в главата за България в доклада на американския Държавен департамент се изтъква, че докато конституцията на страната гарантира правото на вероизповедание, законът преследва практикуването на религиозни практики от нерегистрирани групи.
Един проблем в миналото е представлявало тъкмо регистрирането на нетрадиционни религиозни групи. Между февруари 2005 до февруари 2006 г. в България са били регистрирани 12 нови религиозни групи, с което общият им брой е достигнал 73, извън главното източноправославно вероизповедание.
Въпреки че от времето на предишния доклад не са отбелязани никакви големи нарушения в областта на религиозните права, Законът за вероизповеданията в България продължава да привлича критични забележки. Изтъква се, че той не дефинира добре основанията за позволяване или отказ за регистрация на религиозни групи, нито пък предвижда процедури в случай на отказ. Критично е спомената и дейността на дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет, за която се казва, че ролята й остава неясна, особено що се отнася до нейния административен надзор и право да санкционира.
В частта за верската демография в България акцент е поставен върху протестантското малцинство, което нарасна главно поради дейността на американски мисионери в страната след края на комунизма. Посочено е, че особено успешна е била протестантската пропаганда сред ромското малцинство, така че в районите, където има най-голяма гъстота на ромското население, имало и най-голям брой протестанти. Общият брой на протестантите се изчислява на около 50 хиляди.
В доклада се сравнява активността на различните верски групи, що се отнася до редовното им участие в богослужения. Например само 50 процента от 6-те милиона българи, които се смятат за източноправославни, посещавали редовно църква, докато 90 процента от 70-те хиляди католици участвали редовно в богослужения.
Мюсюлманското население на България според доклада е преобладаващо сунитско и е около 750 хиляди. Шиитите в България
са около 50 хиляди. Евреите са около 3500, но за тяхната религиозна активност не се казва нищо. Според американския доклад около 100 хиляди души, почти половината от тях от ромски произход, практикували нетрадиционни религии, т.е. вероизповедания извън християнството, исляма или юдаизма.
В доклада е посочено, че данните на дирекцията по вероизповеданията са различни. Например, според дирекцията, мюсюлманите в България са 1 милион, протестантите евангелисти -
150 хиляди, плюс 20-30 хиляди т.нар. американски християни. От доклада става ясно, че в България почти безпроблемно развиват активна дейност представители на голям брой секти, например няколко протестантски направления, мормони и "Свидетелите на Йехова". Отбелязани са малко на брой инциденти. "Свидетелите на Йехова" например са се оплакали, че техни проповедници са били арестувани заради пропаганда и разпространяване на религиозна литература на публични места, а новата сграда на сектата в Бургас е била вандализирана на няколко пъти.
Отбелязват се оплаквания от чужди мисионери, които имали затруднения да получат резидентски визи или да ги подновят.
Американският доклад критикува в тази връзка закона за чуждите лица, който не съдържа параграф за визи за мисионери и религиозни работници. Критична тема, която продължава от миналия доклад, е за невърнатите имоти на католици, евреи, мюсюлмани и протестанти, които са били конфискувани от комунистите.
Един от фокусите на американските доклади за свобода на вероизповеданието е обикновено антисемитизмът. За България се изтъква, че партията "Атака" е използвала антисемитска реторика, като вестникът и уеб-страницата на партията също съдържали антисемитски материали. Един по-ярък инцидент, отбелязан в доклада, е отказът на българското правителство през октомври 2005 г. да разреши посещение на лидера на сектата Муун. Този отказ е бил мотивиран с невъзможност да се гарантира неговата сигурност.
Източник: Соня Каникова, "Дойче веле", Вашингтон.
Един проблем в миналото е представлявало тъкмо регистрирането на нетрадиционни религиозни групи. Между февруари 2005 до февруари 2006 г. в България са били регистрирани 12 нови религиозни групи, с което общият им брой е достигнал 73, извън главното източноправославно вероизповедание.
Въпреки че от времето на предишния доклад не са отбелязани никакви големи нарушения в областта на религиозните права, Законът за вероизповеданията в България продължава да привлича критични забележки. Изтъква се, че той не дефинира добре основанията за позволяване или отказ за регистрация на религиозни групи, нито пък предвижда процедури в случай на отказ. Критично е спомената и дейността на дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет, за която се казва, че ролята й остава неясна, особено що се отнася до нейния административен надзор и право да санкционира.
В частта за верската демография в България акцент е поставен върху протестантското малцинство, което нарасна главно поради дейността на американски мисионери в страната след края на комунизма. Посочено е, че особено успешна е била протестантската пропаганда сред ромското малцинство, така че в районите, където има най-голяма гъстота на ромското население, имало и най-голям брой протестанти. Общият брой на протестантите се изчислява на около 50 хиляди.
В доклада се сравнява активността на различните верски групи, що се отнася до редовното им участие в богослужения. Например само 50 процента от 6-те милиона българи, които се смятат за източноправославни, посещавали редовно църква, докато 90 процента от 70-те хиляди католици участвали редовно в богослужения.
Мюсюлманското население на България според доклада е преобладаващо сунитско и е около 750 хиляди. Шиитите в България
са около 50 хиляди. Евреите са около 3500, но за тяхната религиозна активност не се казва нищо. Според американския доклад около 100 хиляди души, почти половината от тях от ромски произход, практикували нетрадиционни религии, т.е. вероизповедания извън християнството, исляма или юдаизма.
В доклада е посочено, че данните на дирекцията по вероизповеданията са различни. Например, според дирекцията, мюсюлманите в България са 1 милион, протестантите евангелисти -
150 хиляди, плюс 20-30 хиляди т.нар. американски християни. От доклада става ясно, че в България почти безпроблемно развиват активна дейност представители на голям брой секти, например няколко протестантски направления, мормони и "Свидетелите на Йехова". Отбелязани са малко на брой инциденти. "Свидетелите на Йехова" например са се оплакали, че техни проповедници са били арестувани заради пропаганда и разпространяване на религиозна литература на публични места, а новата сграда на сектата в Бургас е била вандализирана на няколко пъти.
Отбелязват се оплаквания от чужди мисионери, които имали затруднения да получат резидентски визи или да ги подновят.
Американският доклад критикува в тази връзка закона за чуждите лица, който не съдържа параграф за визи за мисионери и религиозни работници. Критична тема, която продължава от миналия доклад, е за невърнатите имоти на католици, евреи, мюсюлмани и протестанти, които са били конфискувани от комунистите.
Един от фокусите на американските доклади за свобода на вероизповеданието е обикновено антисемитизмът. За България се изтъква, че партията "Атака" е използвала антисемитска реторика, като вестникът и уеб-страницата на партията също съдържали антисемитски материали. Един по-ярък инцидент, отбелязан в доклада, е отказът на българското правителство през октомври 2005 г. да разреши посещение на лидера на сектата Муун. Този отказ е бил мотивиран с невъзможност да се гарантира неговата сигурност.
Източник: Соня Каникова, "Дойче веле", Вашингтон.
