Мобилно меню

4.9310344827586 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (29 Votes)

DSC06797Голяма духовната радост преживяха енориашите на българската православна църковна община „Св. Йоан Рилски“ в Люксембург в събота, 16 декември. Поводи за това не липсваха.

Както вече е имало възможност да бъдат запознавани читателите на портала „Двери“, БПЦО „Св. Йоан Рилски” в Люксембург беше учредена през есента на 2015 г. Още преди това неуморни грижи за огранизирането на православните българи полага свещеник Станко Дидов, който е на постоянно служение в софийския храм „Св. Седмочисленици“. Той приема присърце пастирската мисия да обгрижва духовно българите в Люксембург, когато е свободен от останалите си ангажименти в София. Поради нарастващия пламък на вярата у сънародниците ни в Люксембург и съседните му държави богослуженията постепенно зачестяват. Така с благословението на епархийския митрополит Антоний светата Литургия на български език в Люксембург се отслужва и от свещеник Стефан Паликаров от БПЦО „Св. Амвросий Медиолански“ в Милано, който с готовност винаги подкрепя духовно енориашите в Люксембург. Поради редица обстоятелства обаче от самото учредяване на църковната община българските православни християни във Великото херцогство не разполагат с помещение, в което постоянно да се събират на богослужения, а използват различни римокатолически храмове в диоцеза на архиепископа на Люксембург.

Неотдавна Епархийският съвет на Западно- и Средноевропейската митрополия възложи на епархийския протосингел архимандрит Атанасий (Султанов) да съдейства на общината в Люксембург за уреждането на каноничния ѝ статут. За целта в началото на месец ноември в Брюксел беше проведена дългоочаквана от българите в Люксембург среща с митрополита на Цариградската патриаршия за Белгия Атинагор, който е и екзарх на Нидерландия и Люксембург. Той единствено е признат от държавата и Римокатолическата църква за официален представител на всички православни християни във Великото херцогство. Наред с всички останали обсъждани въпроси беше получено и благословение за отслужване на света Литургия на български език в параклиса „Свети Безсребреници“ на Цариградската патриаршия в Люксембург.

DSC06793Така за първи път българските православни християни в Люксембург се събраха на богослужение в православен храм. С духовна радост мнозина пристигнаха в уютния параклис в съботната утрин на 16 декември. Емоциите се усилиха и от посещението на голяма група сестри и братя от българската православна църковна община „Св. Теодосий Търновски“ в Кьолн. Носейки живия пламък на вярата, те пристигнаха, за да съучастват в радостта ни, готови да вкусят от благодатта на общата молитва и на евхаристийното общение. Светата Литургия беше отслужена от свещ. Стефан Паликаров. В олтара помагаха момчетата Константин и Румен и заместник-председателят на общината в Люксембург Валентин Митов, както и иподяконите Крум Карлуков и Живомир Панайотов от общината в Кьолн. Апостолското четиво беше прочетено от Георги Маноилов. Молитвеното настроение беше особено силно в малкия храм, за което спомогнаха и красивите песнопения, изпълнени от певци също от двете общини.

DSC06831След причастяването на надлеждно приготвилите се да приемат Христовите тайни свещ. Спиридон Цекурас, клирик на Цариградската патриаршия в Люксембург, официално привества българския свещеник и присъстващите богомолци. Отец Спиридон преподаде благословението на митр. Атинагор в паметния за ЛПЦО в Люксембург ден. Той изказа голямата си радост от отслужената света Литургия и уверението си, че вратите на малкия параклис и на голямата православна катедрала на гръцката община в Люксембург ще бъдат винаги отворени за православните българи – както за самостоятелно използване, така и за съвместни общи богослужения. От своя страна, свещ. Стефан Паликаров преподаде поздравите и благословението на митр. Антоний, като изказа благодарност за предоставената възможност да отслужи светата Литургия в православния храм и изрази надеждата си, че взаимните отношения между представителите на двете църкви ще се усилват и задълбочават в името на Христовата любов. В допълнение о. Стефан поздрави всички присъстващи с настъпващото Рождество Христово и им пожела Богомладенецът да бъде достойно посрещнат във всеки православен дом, а всяко православно сърце да бъде осветено от Рождественската светлина.

DSC06789В знак на благодарност и като символ на взаимното сътрудничество, на искрените чувства и на единството в Христос секретарят на БПЦО „Св. Йоан Рилски“ Николай Бандаков поднесе на свещеник Спиридон Цекурас икона на последния канонизиран от Цариградската патриаршия светец, преп. Яков Цаликис – силно обичан и почитан от цялата българска енория. Без да прикрива вълнението и радостта си, тъй като лично е познавал и е общувал със светеца, свещеник Спиридон Цекурас прие подаръка като символ на братските отношения и увери, че ще го постави на видно място в православната катедрала за благословение на всички верни и отправи покана към българската православна общност за съвместно богослужебно отбелязване на първия празник на новоканонизирания светец в Люксембург.

Всички присъстващи имаха възможност да закупят от календара с детски рисунки на децата, посещаващи занятията по вероучение, водени от богослова Вероника Борисова. Малките художници пък бяха наградени от църковното настоятелство с благодарствена грамота и лакомства. Църковното настоятелство успя навреме да поръча и получи и още една изненада за най-малките. Всяко дете получи екземпляр от рождественските картички, издадени от „Двери“.

Празникът завърши с братска трапеза и дълги и приятни разговори между енориашите на православните общини в Кьолн и Люксембург. Бяха обсъдени общи проблеми, постигнати успехи и не на последно място - възможностите за съвместни инициативи и проекти. Ясно изразено сред всички беше желанието за по-чести непосредствени контакти и срещи. А възможности за това няма да липсват. Следващата събота, 23 декември, митр. Антоний ще оглави архиерейската света Литургия в Кьолн, а на Богоявление в Люксембург ще бъде отслужен Велик водосвет.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ua68u 

Разпространяване на статията: