Енорията „Преображение Господне“ в Стокхолм, влизаща в състава на Екзархата на руските православни църкви в Западна Европа към Вселенска патриаршия, наред с храмовия си празник (19 август по стар стил) отпразнува и двоен юбилей: 400 години от своето основаване и 110 години от освещаването на настоящия си храм. Св. Литургия оглави Хариуполският архиеп. Йоан, глава на Екзархата, в съслужение с дякони и свещеници, представители на няколко поместни православни църкви.
Като една печална ирония изглеждаше фактът, че единствената енория, която не изпрати свой представител на 400-годишния юбилей, беше на руския храм, намиращ се под омофора на Московската патриаршия, съществуващ от 20 години в шведската столица.
„Преображение Господне“ е първата в историята руска православна църква, основана извън границите на Русия. След дълга и изтощителна война през 1617 г. между Швеция и Русия е сключен Столбовският мирен договор. Чрез него се възстановяват мирните търговски отношения между двете страни, като в една от клаузите Швеция дава на руските търговци и правото да имат свой постоянен православен храм в Стокхолм.
Първият храм се е помещавал във временни складови постройки, а скоро след това е преместен в едно от крилата на новопостроена административна сграда. Той се намирал на пряко подчинение на Новгородската епархия. По-късно, в началото на 18 в. отново избухва война. Храмът е в затруднено положение, но продължава да работи. След края на войната, във връзка със създаването на официални дипломатически отношения между двете страни, той преминава на пряко синодално подчинение към столицата Санкт Петербург.
На енорията обаче е отредено дълги години да се премества от сграда в сграда, използвайки за храм различни помещения, докато накрая през 1900 г. се установява в двора на новопостроена жилищна кооперация в северната част на градския център. Храмът е осветен през 1907 г. и до ден днешен приютява своите енориаши.
След болшевишкия преврат през 1917 г. руският храм в Стокхолм става духовно убежище за много бежанци от бушуващия в родината им терор. Но тъй като в Швеция до 60-те години на 20 в. не е имало друг православен храм, руската енория обгрижва на практика всички православни в страната.
През 1931 г. Светопреображенският храм в Стокхолм влиза в състава на новоучредения Екзархат на руските православни църкви в Западна Европа под ръководството на митр. Евлогий (Георгиевски) – т. нар. Парижки екзархат. Днешният Хариуполски архиеп. Йоан е негов седми поред приемник.
Колкото до енорията в Стокхолм, след преместването в последния храм от 1907 г. свещеници са били протопрезвитер Пьотр Румянцев, представител на дореволюционна Русия, а след неговата кончина идва о. Стефан Тимченко, който принадлежи към първата вълна руски емигранти в Париж. Последният е възведен в епископски сан седем години преди да почине през 1976 г. След неговата смърт енорията поема младият негов възпитаник архим. Матия, който е швед, приел православието.
Отец Матия обгрижва енорията цели 26 години и прави много както за обединяването на руската емиграция в Швеция, така и за привличането на много шведи към православието. Днес в енорията се служи на църковнославянски и на шведски, а енориашите са представители на 13 различни националности.
По стечение на обстоятелствата, след преждевременната кончина на архим. Матия, от 2005 г. до ден днешен предстоятел на енорията е българин – протойерей Ангел Величков, сам започнал духовния си път някога под грижите на о. Матия, а по-късно станал свещеник на БПЦО „Св. патриарх Евтимий Търновски“ в Париж.
В Стокхолм от десетилетия съществува и БПЦО „Преп. Паисий Хилендарски“ със свещеник през последните десетилетия иконом Ангел Петрунов.
