Президентски указ въвежда промени в практиката за черкуване на гръцките ученици от началния етап (1-6 клас), които предизвикаха оживени дискусии в гръцкото общество. Указът предвижда учениците да посещават организирано богослужение, съпроводени от своите учители и по решение на училищното ръководство. В този си вид указът събуди подозрения, че се цели отмяна на организираното черкуване на учениците, тъй като не са посочени конкретни дати, когато това да се случва, а всичко се оставя на преценката на ръководството по места. От друга страна от Министерството на образованието опровергаха тези критики и ги определиха като опит да се създаде изкуствено напрежение и ново противопоставяне между Църквата и образователните институции.
Досега с президентски указ от 1998 г. се регулира веднъж месечно (в учебен ден) двучасово участие в богослужението на учениците, придружавани от техните учители, извършване на предварителна изповед и приемане на св. Причастие. Задължително се предвижда черкуване на празника на св. Трима светители, който в Гърция е аналогичен на нашия 24 май като ден на образованието и просветата. Черкуване се предвижда и на големите национални празници. Досегашните разпоредби позволяваха на учениците с друго вероизповедание да не участват в посещаването на храмовото богослужение и в този смисъл то беше доброволно.
Гръцки учители обаче отдавна критикуват тази практика и смятат, че тя не се отразява благоприятно на християнското възпитание на учениците въпреки заявените добри намерения. С времето тя се е превърнала в пародия, тъй като учениците възприемат тези черкувания като още едно училищно задължение, а изповедта се формализира.
Според учителя-богослов Йоанис Буяс проблемът с черкуването на учениците в този си вид е трябвало да се постави не с президентски указ, нито от правителството, а от самите енории, които стават свидетели на една пародия, която няма нищо общо с евхаристийното събрание. Масовото черкуване на учениците в повечето случаи не се явява свободно участие в божествената литургия на вярващите, а демонстрира казармен тип възпитание от най-малка възраст. Децата не чувстват никаква връзка с енорията, участието им в богослужението е безлично. Формализирането на изповедта и причастието се превръща за децата в досадно задължение, а пък литургията - в театър и зрелище. Всичко това не се отразява благотворно върху тяхната лична връзка с Христос, а самоцелното следване на традицията не е добродетел.
В същия указ се урежда подробно издигането на училищното знаме в двора на всяко училище и условията, при които това става. Това решение също среща критики и упреци, че издигането на знамето се подценява - то не е съпроводено със слушане на националния химн и т. н., като по този начин правителството иска да лиши от патриотично възпитание подрастващите. Критикува се и решението знаменосецът на всяко училище да се избира с жребий, а не да се дава по право на най-добрия ученик, като в това се вижда "отмяна на традицията".
