За трета поредна година празникът на св. Йоан Богослов на 8 май се отбеляза от Константинополския Вселенски патриарх в историческата базилика от 6 век, издигната в чест на Христовия апостол в града, където той е проповядвал най-продължително – Ефес. След много десетилетия на пълна забрана на всякакви православни богослужения в тази част на Мала Азия, насилствено дехриянизирана през 20-те години на миналия век, патриарх Вартоломей постепенно направи пробив в отношенията на турската държава към православните християни. Така през последните 10-15 години поне веднъж годишно властите дават разрешение за православно богослужение в Мира, Ликия, където е светителствал през 4 век св. Николай, в Самсун, в Ефес, в Смирна (Измир), в Кападокия.
Ефес е важен за всеки вярващ християнин не само заради продължителната проповедническа и пастирска дейност там на обичния Христов апостол Йоан или заради пребиваването при него (според църковното предание) на св. Дева Мария, поверена от Спасителя на ученика Йоан, когато и двамата са били край кръста Му по време на страданията и спасителната Христова смърт. Още преди това, в този град християнството е било проповядвано първо от св. апостол Павел в средата на 1 век – в продължение на почти три години, както сам той казва в речта си пред ефеските презвитери в Милет (Деян. 20:31). На ефеските християни апостолът на народите, Павел, изпраща и отделно послание, съдържащо извънредно ценни наставления във вярата и живота в Христос.
Тази година патриарх Вартоломей пристигна в летище Измир на 7 май в 18:30 ч. и веднага замина на 70 км на юг за малкото планинско селце Шириндже, на 7 км източно от гр. Селджук, който пък е построен над развалините на древния голям гр. Ефес.
В запазената гръцка църква (макар и само като музей) „Св. Йоан Предтеча“ в Шириндже от 19:30 ч. беше отслужена вечерня, на която патриархът хоростатисваше (т. е. стоя в мантия на мястото на архиерейския трон, който по понятни причини липсва). За богослужението бяха дошли Смирненският митр. Вартоломей, Адрианополският митр. Амфилохий, Еритрейският еп. Кирил, Родоският митр. Кирил, както и други клирици и вярващи от Гърция. Присъстваха и участниците в международната научна агиоложка конференция „Апостолските отци и тяхната епоха“, която се провеждаше в онези дни в Смирна. До патриарха през цялото време от уважение стояха кметът на селцето и други от местните управници.
В словото си след края на вечерната служба патриархът говори за историята на това село, обитавано до 1922 г. само от православни гърци, построили два храма – на Господния Предтеча и на св. Димитър. Той изказа благодарност на местната турска власт както за възстановяването на двата исторически храма и за поддържането им в добър вид, така и за даденото разрешение да се извършва периодично богослужение в тях.
На 8 май патр. Вартоломей заедно с митрополитите Родоски Кирил, Смирненски Вартоломей и други клирици от Фенер и от Гърция отслужи св. Литургия на открито сред останките на голямата базилика, построена на мястото, където според преданието е бил гробът на св. Йоан Богослов, на исторически хълм над гр. Селджук. По време на Литургията патриархът ръкоположи за дякон Елевтерий Хрисохоос, който след ръкоположението си за свещеник ще служи в атинския квартал Пендели, в метоха на манастира „Св. Йоан Богослов“ на о-в Патмос. За сведение, о-в Патмос е част от юрисдикцията на Константинополската патриаршия на територията на Република Гърция (както са и островната група Додеканези и о-в Крит).
На Литургията присъстваха отново около двеста богомолци, сред които имаше десетки православни руснаци и грузинци, живеещи и работещи в Измир и региона, както и депутати от гръцкия парламент. В словото си патриархът благодари на всички, които бяха дошли да почетат празника на апостола и евангелиста Йоан и то сред останките на огромната по размери базилика от ранното средновековие над гроба на обичния Христов ученик. Независимо от обичайните изрази на лоялност и благодарност към властите, патриархът не пропусна да отбележи унищожаването преди близо сто години на православието в тези исконни християнски места. А при заупокойната молитва той се помоли „о в мире усопших и в мучении скончавшихся“ (за онези, които са се упокоили в мир или в мъчение са завършили живота си).
От 17 ч. патр. Вартоломей присъства в мантия на вечерна служба в базиликата в чест на Божията майка св. Богородица в най-старата част от древния Ефес. Храмът, известен като „двойната църква“, пази спомена за годините, прекарани от св. Богородица в Ефес край св. Йоан Богослов. На богослужението отново присъстваха учените-богослови и много богомолци, дошли за празничния ден от Истанбул, Измир и от отсрещните гръцки острови Самос, Лесбос и Хиос.
На 9 май, когато ние в славянските църкви по руска традиция отбелязваме летния празник на св. Николай Мир-Ликийски (в гръкоезичните църкви този празник не е на почит, защото е свързан всъщност с отнемането от римокатолиците на мощите на светеца от Мира и пренасянето им в Бари), патр. Вартоломей присъства в мантия по време на св. Литургия в историческия храм „Св. Константин и Елена“ в гр. Менемени в чертите на голям Измир. Литургията отслужи великият архимандрит (старши от целия презвитерски сонм) на Константинополска патриаршия о. Висарион. Отново в храма дойдоха богомолци отвън, тъй като в Менемени от 1922 г. насам не живеят православни гърци. Накрая патриархът отслужи трисагий за покойните бивши жители на това почти изцяло гръцко някога селище, жестоко избити или безмилостно прокудени от родните им места преди близо сто години. В словото си патриархът естествено се въздържа от всякаква идея за реваншизъм, но не спести историческата истина, при това в присъствието на зам.-кметовете на Менемени. Последните, от своя страна, след това дадоха обяд в чест на патриарх Вартоломей и всички православни християни, присъствали на богослужбата.
На 9 май вечерта патриархът и придружаващите го клирици и миряни отслужиха вечерня в храма „Св. Поликарп“ в центъра на Смирна. Някога гръцка църква (петкорабна базилика от късното балканско Възраждане), днес тя е римокатолически храм. Патр. Вартоломей държеше да отслужи и там вечерня като свидетелство за историческата връзка на храма с гръцката православна общност в града.
Справка: В няколкомилионния турски град Смирна (Измир) днес живеят няколко хиляди православни, предимно жени от Русия, Украйна, Грузия, Беларус, Молдова, Румъния, България и пр., които работят предимно като домашни прислужници в заможни семейства. Гърците са едва около 100-ина души – преподаватели в местните университети или хора на бизнеса. През последните 4 години православните бяха обслужвани от архим. Кирил (Сикѝс) от о-в Лесбос, преминал в клира на Вселенска патриаршия. От миналата есен той е епископ с титлата на древлепросиялата Еритрейска епископия и продължава мисията си сред православните в града и региона. Покръстил е и доста млади мъже и жени от турски етнически произход; те са му и най-добрите помощници в делото на разпространението на словото Божие в тези земи, насилствено дехристиянизирани след 1922 г. От миналия септември Патриаршията избра и ръкоположи за Смирненски митрополит главния секретар на Синода във Фенер – архим. Вартоломей (Карас, родом от Волос, но от началото на клирическото си служение работещ в Патриаршията), който продължава да изпълнява длъжността на Главен секретар. Като ефимерий в „Св. Фотиния“ и в региона сега служи пенсионираният свещеник от Солун о. Атанасий.
